Уроците на ветерана

Около 45-годишна е биографията на приятелските ни отношения с Али Рафиев и неговото семейство. Тогава работех в СБЖ в организационно-творческия отдел заедно с Денка Господинова, съпруга на Христофор Иванов, партиен функционер. И чести бяха срещите ни, разговорите, обмяната на опит, съветите и житейските уроци, особено за мен - 24-25-годишния журналист.
Сега спомените могат да звучат и малко архаично, но тогава всичко онова, което е било тема и предмет на дискусия, си беше истинска школа по мъдрост и житейски истини. Нещо повече. Имало е и факти, които лично ми е било по-трудно да приема еднозначно, съмнявал съм се дори, сега обаче от върха на опита и годините, те стоят недосегаеми като прозрение и достоверност, като алиби за правда, която не може да бъде нито малка, нито голяма. Правдата е една.
Помня, една късна вечер, минавайки по "Московска" и край адреса на Столичната община, се спряхме пред надписа, обясняващ какво се е състояло през 1956 г. (става дума за Априлския пленум на ЦК на БКП). А Али Рафиев, тогава служител в отдел "Народни съвети" към Народното събрание, сподели откровено: "Тази табела, този надпис след време няма да го има тук..." Нали си представяте как е прозвучала тая истина тогава за секретаря на ГК на ДКМС, какъвто бях аз! Много по-късно осмислих пророческите му изповеди. Рафиев е присъствал на "историческия Априлски пленум" и сега има още какво да допълни към тази партийна история.
А когато у нас вървеше т.нар. Възродителен процес, голямата екскурзия и смяната на имената, вече бях в програмния съвет на БНТ и там течаха оспорвани и оживени дебати по отразяването на процеса. След поредна другарска среща в приятелския кръг на Али Рафиев, Христофор Иванов, Денка, Блага, съпругата ми, Али беше категоричен: "Помнете ми думата. За тоя процес след време ще има друг процес - съдебен процес..." Не коментирахме, но аз лично, излишно е да се правя на светец, въобще не приех тази прогноза на Али...
Подобни и много други такива уроци взех още в миналия век от хора като Христофор и Али - и двамата дългогодишни партийни и държавни дейци, минали през Силистра, Видин, Разград, Москва, София - навсякъде оставили следа и свой почерк в партийното строителство, в грижата за по-добрия ден на страната, навсякъде сложили тухла в огромния градеж, който други после лесно събориха и оцапаха с лошия пример за истината за социализма в България. А някои дори не искат и да си спомнят тези уроци на ветерана. Защо? Нямаш ли минало, как ще имаш бъдеще, как ще си спокоен за настоящето си? Огледайте се, претъпкано е с подобни примери...
Тези дни срещнах на улицата Али, придружен от арх. Зоя Рафиева, дъщеря му, която ме подсети да не пропусна датата 16 януари 2014 г., когато баща й навършва 90 години. А Рафиев само добави: "Нищо друго не искам да се пише. Животът го е написал сам. Само да се спомене: на 16 януари заслужилият деец на антифашиското движение в България закръгля своята деветдесетгодишнина... Толкова. Точка."
Цитирам го точно. На многая лета, Али! Благодаря ти, че бяхме винаги на близки разстояния. Благодаря ти и за уроците на ветерана, които пазя лично и съкровено.