Упадъчният урок на ГЕРБ

Поради интереса на много наши читатели към предаването на Лили Маринкова "Вън от рая", излъчено по Канал 3 на 18 април 2013 г., с участието на Копринка Червенкова и д-р Николай Михайлов, публикуваме избрани части от него.

...За подслушванията

Д-р Николай Михайлов:
Това е стар засекретен навик на институцията МВР, която има своеобразието да представлява държавата и подземния свят едновременно чрез ключови фигури, които са специализирани да обитават тази междинна зона на правото и престъплението. Този факт е всеизвестен на политическия елит, който днес ще говори за грехопадение във връзка с този прецедент, който не е никакъв прецедент. Това, което може да се каже сега като особено постижение на кабинета на Борисов, е, че представители на подземието бяха вертикализирани до мястото на максималната отговорност. В лицето на Борисов това е така извън всякакво съмнение. Това е човек, който има много богата биография на всички нива на българския публичен и не толкова публичен вертикал. Произхожда от това подземие, настани се там на това ниво, от името на което ще трябва да се сражава с подземието.

Лили Маринкова

Лили Маринкова:
Все пак важно е да видим в начина, по който действа Цацаров, дали става дума за особена сапьорска работа за минимализиране на влиянието на Борисов и Цветанов върху един ресурс, който се измерва с пари, за които не можем дори да подозираме - върху цялата тази контрабанда и сенчестите страни на живота. И важно е това отстраняване с каква цел се прави.

Д-р Николай Михайлов и Копринка Червенкова

Копринка Червенкова:
Мисля, че прокуратурата реши да докаже все пак, че е прокуратура, и леко се изпусна и отиде малко по-далеч, отколкото предварително си е мислила, че ще отиде. Сега трябва да наблюдаваме дали ще има връщане назад през тях или през някакви техни говорители или те ще продължат да копаят в цялата тази история. Разбира се, че подслушването не е никаква новост в България, въпросът е, че някой се остави да разберат и да бъде хванат, че подслушва. Сега въпросът е защо. Какво има в тези документи, които е занесъл Станишев на прокуратурата, че тя беше по някакъв начин задължена да се задейства - там има нещо, което никой не знае какво е. Това е въпрос, който допускам, че също никога няма да разберем. В голямата си част обществото не се интересува дали го подслушват или не го подслушват - непрекъснато се чуват реплики от рода "ами, който е гузен, да се плаши от подслушване". Самите министри на Борисов  заявиха, че те са много щастливи, че са подслушвани.
Лили Маринкова:
Не трябва да се поддаваме на внушението, че това не е важно, първо. И второ - че ще идват някакви втори избори. Т.е., да се отнесем към тези като към лека кавалерия. Това е също част от обработката на общественото мнение. Дали има гняв в това или няма, в подслушването? Но изглежда много тъжно, че в момента сме доминирани толкова от тази прокурорска власт. И наистина не знаем там какво има.

... За прокуратурата

Николай Михайлов:
По мотива на прокуратурата да действа така изненадващо решително си заслужава човек да мисли, но за съжаление на този етап може по-скоро да гадае. Защото това е наистина изненада. Една власт, която сама по себе си не е автономна, а е зависима от целия български патологичен контекст, се одързостява да въстане срещу него, и то в най-опасния му регистър - регистъра на тези криминални равнища, там, където държавата и криминалитетът имат особени тайни да отбраняват...
Те формираха един много амбициозен отбор, буквално шерифска група, с един блед и решителен силует. И се втурнаха в подземията на вътрешното министерство, за да му дърпат тайните. Кой стои зад тях? Каква сила и какъв гръб усещат тези хора, че да се одързостят? В края на краищата г-н Цацаров бе буквално довлечен на този пост от същите тези, срещу които той се одързостява сега. Вярно, между съдебната власт, включително и прокуратурата, и Цветан Цветанов има много голямо натрупано напрежение поради отказа на Цветанов да се приспособи по някакъв начин към демократичната идея за върховенство на съда. Това, което в първата героична фаза на управлението на ГЕРБ си позволяваше този човек, вкл. от трибуната на НС, беше просто чудовищно по стил. И възмути всичко живо, което има някакви сетива да се възмущава все още, а не да робува на идеологически клишета по формален признак - че тези хора принадлежат на Европейската народна партия например, и се сражават с българското подземие, доколкото се сражават с Алексей Петров, което не е достатъчно. Все едно кои са тези прокурори, да бъдат така добри да отбраняват собствената си позиция. Те трябва да стигнат докрай, защото това е единственият начин да я отбраняват. Ако инициативата им спре дотук, нищо не са направили. Защото резултатите от това, което са направили, ще бъдат удавени в думи. Ефектът, шокът от тези разкрития на прокуратурата започва да потъва в привичното. На третия ден така става. Освен това го отнасят нисши равнища, тези анонимни хора, наречени "отвертка", и пр.
Копринка Червенкова:
Някаква нова митология се гради в момента около определени среди от това министерство. Този главен секретар, който ходи като подцупен от телевизия в телевизия, в момента си изгражда образа на героя защитник на полицая. Той ми съобщи от телевизора, че аз трябва да обичам полицията. Това едно време и Гьобелс не го е искал. Той изгражда около себе си митология на човек, който брани статуквото в най-хубавия смисъл на думата. И е много обиден на населението. Да видим тази министърка какво ще извърши. Тя също се опитва по някакъв начин да брани цялата камбанария. Борисов се изправя и започва да брани Цветанов. На пръв поглед се създава някакъв хаос, макар че може да се окаже, че те са съгласувани. А най-ужасно ще бъде, ако се окаже, че са съгласувани с прокуратурата. Това вече ще бъде нашият личен срив. Моят личен срив. Защото аз смятам, че колкото и да са ме подслушвали през годините, да се подслушва е безобразие. Да се подслушва е непозволено навлизане в моето лично пространство. Много неща не се случиха след 1989 г., но някакво лично пространство всеки един от нас успя да огради. Не може те да влизат в него. И тези хора, които казват "да ги подслушват другите, мене никога няма да ме подслушват", да не бъдат сигурни, че няма да ги подслушват и че няма да им се случи нещо. Винаги на всеки може да му се случи нещо в такава ситуация, когато има силна концентрация на власт в едно място, в едни ръце.

... За чистата съвест на интелигента

Лили Маринкова:
Цялата полицейска параноя е изключително потискаща. Но все пак нека не забравяме, че тази инициатива дойде от листа, който Станишев занесе. Това показва, че Станишев до такава степен е изчерпал другите възможности да направи сътресение в обществото, това говори за една изчерпаност, като че ли други ресурси няма. Не е добре.
Николай Михайлов:
Да, политически това е тъкмо така. Съвсем очевидно е, че става дума за предизборна борба. И че това разкритие на Станишев функционира тъкмо като коз в предизборна борба. Но държа да повторя отново, че опитът тук да бъдат структурирани лагери на доброто и злото, и даже на относителното добро и относителното зло, е много рисковано намерение. Няма независима, чиста инстанция, която може да атакува такава злоупотреба. Това, което сега има статут на някакво събитие, е, че тези засекретени равнища на политиката стават зависими по един грозен начин и освен това се опредметяват чрез някакви автомобили. С пеленгатори и антени, които се движат по софийските улици, което създава ситуация на някакъв кошмар, на нещо, което ни следи като чудовище от името на ей такива човекоплъхове, които имат имена, а някои и псевдоними. Тази работа би трябвало да скандализира обществото, но не го скандализира. То е скандализирано от цената на тока - разбираемо. Но неразбираемо и в някакъв смисъл скандално е употребата на това само по себе си много тежко събитие за политическа и идеологическа употреба, за партизанска употреба. Има фигури в момента, които функционират в публичното поле като коментатори, които се явиха да бранят Цветанов, който носи отговорността по всякакъв път по длъжностна характеристика. Това е абсолютно невъзможно да се направи, не го прави и прокуратурата, която би трябвало да се бави да нанася вина върху когото и да било. Тя все пак на този етап в някаква своеобразна паника каза, че много спешно това звено за подслушване трябва да бъде изтръгнато от МВР в някаква независима позиция. Което означава, че нямат грам съмнение, че в това министерство, на неговото дъно, под политическата протекция на Цветан Цветанов, доколкото той носи отговорността, са се извършвали всичките тези неща и много повече от тези, които са вече съобщени.
Копринка Червенкова:
Като наблюдавам отстрани цялата предизборна кампания, имам чувството, че тя по начало тече доста вяло и мижаво. Вън от помпозното откриване, което ГЕРБ организираха в залата гордост на Борисов, вън от това доста фашизоидно тържество, всичко останало върви малко камерно. Подозирам, че самите политици, колкото и ние да се отнасяме с подозрение към тях, не всички са идиоти. И те разбират, че това, което говорят, вече няма смисъл.
За ГЕРБ говорим. Някой им е измислил дизайна на кампанията и те го следват. Това е скъп дизайн, доста скъп. Но всички останали кампании, струва ми се, са скромни. И затова повече се разчита като че ли на скандалите, които тръгват сега в обществото - с подслушването, с опита да се създаде скандал около Флоров, който сигурно ще се размине... Изобщо в това вътрешно министерство, което видимо е проблем за обществото, се завърта особена вихрушка, и не съм сигурна, че зад тази вихрушка стои само социалистическата партия и Станишев. Мисля, че там седят и други фигури, и други сили, които правят усилия да изтласкат ГЕРБ от централната игра.
Цялата работа около това подслушване дава шанс и за друг тип преброяване, което е много унизително. Мисля си как се чувства Едвин Сугарев до Кеворк Кеворкян, до други такива одиозни фигури, до Бареков, как се чувства, когато пее в един глас с тях? Чуват се непрекъснато вопли, откакто тръгнаха протестите на хората по улицата, "Къде е интелигенцията?", "Защо ги няма интелектуалците?", "Защо интелектуалците не кажат нещо?". Ето ги, в наличност са. Това е положението. Персонално искам да наблюдавам сега кои още ще се изправят в тази редичка. Защото това е важно преброяване.

... За Борисов като такъв

Лили Маринкова:
Вие подехте темата за отношението на десните интелигенти, да ги наречем така, към предстоящия избор. Това е важно, защото те по никакъв начин не биха искали да гласуват за социалистическата партия. Те са поставени в особена ситуация. Но да видим как тръгнаха нещата в самото начало, когато изгря звездата на ГЕРБ и лично на Борисов. Нямаше предчувствия за това, в което той се превърна. Вие бяхте сред тези, които имахте предчувствие.
Д-р Николай Михайлов:
Да, много благодаря. Настоявам да има памет за стабилността на моето отношение. Беше лесно да се разгадае, че Борисов такъв, какъвто се яви от самото начало на публичната сцена, не може да търпи еволюция. Специфика на неговата характерология е, че е напудрен.
Той е равен на себе си и тъждествен. Той е монолитен човек. Даже харизмата му е свързана с това, че е предвидимо монолитен. Той не може да се превърне в своята противоположност, не може да се стилизира. Той не може да бъде внезапно осенен от някакъв вкус към високата демократична нота, да обикне формалностите, процедурите и да се откаже от силовото действие, което собствено е неговата човешка и политическа сила. Той е човек, който ще спечели изборите сега не защото е демократ, а защото не е демократ. И не е демократ не защото му върви в политиката сега, а защото е такъв изначално и такъв се яви. Той каза "Ето, аз съм", той не каза нищо друго, освен това, че е. И всички наоколо, от простолюдието до високите равнища на просветената публична част, казаха: "В този човек има нещо".
Имаше и корполентни хора, които като ги срещнеш имаш удоволствието да видиш, че се разширяват не само физически, но и ментално, защото са извънредно надарени. И те бяха спонсори на това управление. Защо? Защото Бойко Борисов не е комунист. И води гвардия срещу комунистите. По-голямо малоумие от това наистина не е имало от прехода. Защото това е много порочно дефинирана представа какво е комунист, какво е комунизъм и какво е комунистическа партия... Какъв антикомунист е Бойко Борисов и срещу какви комунисти се сражава? Сергей Станишев не е комунист, сравнено с Бойко Борисов, който е чист комунист, сравнено със Станишев. Това не е ли съвършено очевидно?
Бойко Борисов никне от подземието - нито от ляво, нито от дясно. Никне от долу, от миазматичните нива на това, което наследихме от периода до 1989 г. И по формалния признак на собственото му поведение на човек, който отказа да се разграничи от комунистическата партия и да се деполитизира, както се казва. Отказа и напусна МВР. После постави два паспорта на двамата си дядовци в двата си джоба - на единия комунист и на другия антикомунист, за да ги вади при нужда. И всичко това заедно с неговия Цветанов се описва като антикомунистическа сила, която предприема решително декомунизация в България и се сражава с българското подземие. Знаете ли какво е това? Това е параноя на едно корумпирано съзнание, интелигентско по характеристика, което мисли само с клишета и не може да мисли извън тях въобще. За да не казвам, че това на дъното е свързано с една семпла продажност в определени случаи. В някои случаи това е наистина малоумие и в този смисъл трябва да бъде снизходително гледано, със състрадание.
Копринка Червенкова:
Нямам никакво състрадание към този човек. Защото той каквото можа съсипа. Единствената ми утеха в случая е, че, както е казал Камю: "Когато всичко съсипеш около себе си, не можеш да не съсипеш и самия себе си". Това ще му се случи на него задължително. Но ние имаме малък ограничен живот. Губим си времето да чакаме Бойко Борисов да се съсипе. И се чудя какво бихме могли да направим, за да спре той да ни занимава със себе си, за да спре да ни занимава със собствената си вулгарност, защото той е вулгарен тип. При цялата му повратливост и гъвкавост, както казват някои... (Никак не съм убедена в тази гъвкавост, защото клюката говори, че преди да си подаде оставката сутринта, предния ден е минал през американското посолство. Това не е гъвкавост, това е просто минаване на инструктаж.) Това е вулгарността на самонадеян много прост човек. Много прост, който се гордее с простотията си. Това повече не може да се търпи. Нямам време да го търпя. Толкова години търпях Тодор Живков и мислех, че той ще ме надживее - аз ще умра, той ще остане жив. И сега да търпя един Бойко Борисов толкова години - просто нямам сили вече. Нямам сили!
Почвам да си мисля, че наистина пред хората тук няма никакъв хоризонт на надежда, никаква идея за бъдеще. 1989 г. имаше идея за бъдеще. Наричахме я демокрация. След това се яви царят, наричахме я царство. Всичко това се изчерпа и в един момент хората опряха до отмъстителя. Това е човекът, който трябваше да отмъщава. Това е Борисов. Той даже и това не направи. Той подреди себе си и компанията си от подземието. Премести разни пари от едно място на друго, предимно към себе си. И сега продължава да обещава и да лъже хората, че ще продължи да мъсти. Затова си мисля, че е цялата тази въртележка около това министерство. Защото министерството е оръдието на отмъщението. То е средството.
Лили Маринкова:
Да, но има хора, които не усещат така нещата. Откъде идва тази странна любов?
Д-р Николай Михайлов:
Има слабо чувствителни хора за качеството на българската политическа среда. Нямат претенции, нямат и взискателност към себе си и към средата тя да бъде подредена от гледна точка на някакви демократични правила. Това, че Бойко Борисов е инсталиран тук, за да управлява така, както умее, по квази живковски маниер, не е никаква беда. Няма взискателност какъв живот живеем - дали той е цивилизован или не е. Има някакви конкретни параметри на взискателност, които са свързани с платежоспособността на българина и толкова. Повечето от гласоподавателите харесват Бойко Борисов, защото той е политик на късата дистанция, "топъл", той не е оттеглен в някакви равнища на елитарната политика, в която се говори на неразбираем език. Той говори простонародно, с брутално просторечие, с безпардонността на неговата физическа личност. Той обича да се втурва на улицата, обича да прегръща, обича да се заканва, обича сантименталността, обича целия регистър от простонародни емоции, чувства, афекти. Целият този регистър на манипулацията е съприроден, той не трябва да се труди, за да го сервира като политическо оръжие. И понеже го има, реваншът е не толкова през определени акции на отмъстителност, колкото през простата му наличност, защото това е реванш на определен човешки тип. На 20-ата година от един измъчен проевропейски преход, който катастрофира в своите хоризонти, в своите пределни намерения да европеизира тази среда и не успя, Бойко Борисов поникна от руините на тази голяма неудача, за да тържествува върху тях със собствената си простосмъртност. С това, че той произтича тъкмо от подземието. Той представлява един среден пръст на всяка официална политическа реч, на всяка претенция за разум и стил. По тази причина прибира много, много хора, които се доверяват на тази емоционалност и реваншизъм.
Той е като нас. С него можеш да се идентифицираш. Изключително лесна идентификация. Тези, които наричаме популисти, крайно арогантни лица, абсурдисти на политическата сцена, защото има такива - това е една политическа гоголиада, това са мъртви души, изпълзяли на сцената, които се занимават с това да въплъщават уродството в неговите пределни равнища. Един такъв човек като Меглена Кунева ... как да кажа, формира се нещо подобно на идиосинкрезия, тежка алергия на отхвърляне. Особено в етап, в който улицата е разтревожена и търси нагона, а не разума, търси реванша, а не конструкцията на нормалността. Скандал като този в МВР не може да разтревожи никого, защото той е от висок етически порядък. Остава да доминира все по-нарастващата корполентност на този пръв човек, наречен Бойко Борисов. Неговата масивност, неговото масивно присъствие, силата на неговата прословута небрежност - той живее като един човек, който преподава един основен урок, че животът е улица, магистрала, и че енергията на непосредственото действие е единственото нещо, което успява да спечели. Процедурата е тежко усложнение. И в това е изключително мощната деградираща функция на неговото присъствие на политическата сцена. Той е изключително упадъчен от естетическа гледна точка. Преподава през собствената си наличност упадъчен урок. Развращава до дъно българската среда. Това трябва да бъде разбрано и то можеше да бъде разбрано от ден първи на неговото явление. Не беше трудно.