Униформата изисква съдържание

Новият началник на московската милиция, генерал-майор Владимир Колоколцев почти не дава интервюта, защото отскоро е „на кормилото“. Но той се съгласи да се срещне с “Итоги”, за да изрази своето отношение към това, което пишат и говорят за милицията.

Григорий Санин Кирил Дибски
Списание “Итоги”

Владимир Александрович, вашето ведомство готово ли е да се реформира, както изисква президентът на Русия?

Днес всички сътрудници на милицията очакват с голяма надежда резултатите от обявената от президента на Русия реформата на системата на МВД (МВР). И понеже сме преди всичко граждани на тази страна, не ни е безразлично доколко нашите деца се чувстват безопасно на улицата. Нашите сътрудници не могат да живеят на Запад, нямат двойно гражданство, каквото имат някои критици. Ние ще живеем тук! И искаме  да живеем в съвременна, красива и безопасна страна. Затова сме изключително заинтересувани от по-бързото реформиране на нашето ведомство.

По тона ви усещам, че критиците вече са ви дошли до гуша...

По-голямата част от милиционерите работят с пълно самораздаване. Те изпълняват своя служебен дълг, рискувайки здравето, а много често и живота си. Вижте момчетата, които са служебно командировани в Северен Кавказ. Те ежедневно охраняват мира и спокойствието на всички руски граждани, независимо от отсъствието на нормални битови условия и от факта, че са подложени на перманентна опасност от бандитски нападения. И това не са високопарни думи, това е ежедневен тежък труд. Затова ми е болно и обидно след някое извънредно произшествие да чувам по адрес на всички милиционери думи от типа: „...Та те всички са такива“.
Понякога забравяме, че именно от тези, които самото общество е пратило на работа в милицията, зависи безопасността на същото това общество. Колко по-просто е да предложиш разпускането на цялата милиция, да се разруши всичко из основи, а след това... Нашата държава вече мина по този път в началото на миналия век. Известно ни е до какво доведе това.

Но все пак проблем има, и обществото очаква неговото решение.

Разберете, този проблем няма прости решения. Те съществуват само на теория. На пръв поглед – какво толкова?! Отиваш в някакъв ВУЗ като МГУ (Московски държавен университет) или МГИМО (Московски държавен институт по международни отношения) и обявяваш записване на желаещите да работят в правоприлагащите органи. Разглеждаш кандидатите и организираш тяхното последващо оформяне. Това е на теория, а на практика? В най-добрия случай ще те вземат на подбив, когато научат колко се плаща на милиционера за неговия тежък, но крайно необходим труд.

Само в ниската заплата ли е проблемът?

У нас няма опашка от желаещи да работят в милицията. Ако такава се появи, това ще означава, че вече имаме възможност да избираме най-достойните. Сега изглежда, че щата в едно или друго подразделение е окомплектован. Въпросът е: от кого е окомплектован?.. Имаме разработени методики за подбор на кадри. При това, те не се отличават особено от чуждите методики за подбор на полицаи. Но въпросът е в друго: от какво подбираме? Но дори най-модерната система за правоприлагане не е имунизирана срещу “синдрома на майор Евсюков”. Цял свят стана свидетел на това, как американски военен лекар-психиатър разстреля своите колеги. Та това също минава границата… Дори и най добрите методики за подбор на кадри не винаги сработват.

Москва има ли своите специфики? Все пак е столица…

Вие сте прав, Москва е мегаполис със стотици хиляди пришълци, включително и чужденци. Това са заводи, офиси, банки, посолства, правителствени учреждения... Да добавим тук и всевъзможните масови обществено-политически и спортни мероприятия, които изискват от нас изключително внимание и отговорност.

Лично аз ще се старая максимално да насърча районните отдели на вътрешните работи. Защото цялата основна работа протича „на земята“. Именно на това ниво населението на столицата общува с нашите служби. Именно на това ниво се „забърква“ цялата ни полицейска „каша“.

Какъв трябва да бъде критерият за оценка качеството на работа на милицията след приключването на реформата?

Този критерий бе определен от президента на Русия в изказването му пред колегията на МВД. Дмитрий Анатолиевич постави на първо място разкриваемостта на престъпленията. И пречупвайки това през нашата дейност, аз изисквам от колектива разкриваемост на престъпленията. Разкрийте престъплението качествено, в срок, и няма да имате проблем със статистиката. Впрочем, социологическите проучвания показват, че редовия гражданин оценява работата на милицията не по вестникарските репортажи за успешното разследване на нашумяло престъпление, а по професионалното разкриване на банална квартирна кражба, извършена в неговия вход. И аз съм съгласен с това. Ако човек вижда, че на неговия етаж са ограбени два апартамента и не е хванат нито един крадец, то ние можем колкото си искаме да го „будалкаме“ със съобщения за разкрити нашумели поръчкови убийства. Той все едно ще пише двойка на милицията и ще е прав, по своему.

А лично вас не ви ли плаши принципът за отговорността на ръководителя за действията на подчинените? Нали вие също сте ръководител…

Този железен принцип действа от няколко месеца в столичното ГУВД (Главно управление на вътрешните работи). Ако сътрудник извърши престъпление, заедно с него своя пост напуска и началникът му. Но не този, който е с едно стъпало отгоре, а ръководител с много по-висок ранг. И това е справедливо: ако ти не си организирал работа по възпитание наличния състав в повереното ти подразделение, то какво право имаш да останеш на ръководния пост? Тази мярка действа много успешно. Защото едно е, когато на един ръководител му връчваш поредното задание, той и без това е накичен като коледна елха с такива, друго е, когато той знае, че в случай на нещо, просто ще бъде лишен от заемания пост. Това, бих казал, действа отрезвяващо.

А сега да поговорим за „благините“... Как и на кого ще увеличавате заплатата?

Нашата задача е не просто да повишим текущото материално благосъстояние на сътрудниците ни, но да осигурим и тяхното пенсионно бъдеще. Ще поясня, за какво става дума: през последните години регулярно се повишаваха получаваните суми, чрез многочислени надбавки - за сложност на работата, за извънредно време и т.н. Но до пенсионерите не достигаше нито трошичка от тази погача, защото пенсията се изчислява на база основното парично възнаграждение. А именно това възнаграждение не се повишаваше. А това е елемент от мотивацията на младите сътрудници.

И накрая най-важния въпрос: кога хората ще престанат да се страхуват от човека в униформа?

Аз не бих твърдял по толкова категоричен начин, че гражданите се страхуват от милиционера. По скоро, това негативно отношение на някои граждани към човека с милиционерска униформа е свързано с редица извънредни произшествия с участието на наши сътрудници (няма да ги изброявам). А също така с информационната вълна, която в последно време заля нашата страна. Създава се впечатлението, че само представители на милиционерската професия извършват престъпления, приемат подкупи, участват в автомобилни произшествия и въобще, всички проблеми на обществото се коренят в милицията. За всичко е необходимо време. За един ден нищо не може да се промени.

ДОСИЕ

Генерал-майорът от милицията Владимир Колоколцев е назначен за началник на ГУВД на Москва на 7 септември 2009 г. с указ на президента на РФ .
Започва трудовата си дейност като шлосер, а след това работи като шофьор в завод „Властта на труда“ в Пензенска област.
През 1982-а г., след служба в гранични войски, постъпва на работа в ГУВД на Москва.
През 1989 г., след като завършва Ленинградското висше политическо училище „60 години ВЛКСМ“ към МВД на СССР (сега Санкт Петербургски военен институт на вътрешни войски към МВД на Русия) със специалност „Право”, продължава службата си в московската милиция. Изкачил е всички стъпала на служебната стълба.
Успява значително да активизира дейността на милицията. При неговото управление са обезвредени редица особено опасни престъпни групировки, разкрити са наказателни дела с голяма популярност.