Удивителна прилика на автор със своята Библия

Велин Георгиев

Уж бях престанал да се изненадвам... Така, де... Но... Преди три седмици в салона, който ръководя вече 18 години, най-неочаквано се появи една библейска личност, която, назовавайки името си, ме изненада... Половин век не бяхме се виждали... И тъй като е доста по-възрастен, мислех си, грях ми на душата, че вече не е между живите... А той се появи във Файтона, готов да приседне на капрата. Подаде ми дебела книга. Заглавието й "Живот ли бе - да го опишеш?" - Иван Цирков. Това е моята Библия, каза ми библейският посетител и погледна към капрата, но тя бе заета. И разбрах, че му се сяда по-скоро, че няма време за чакане... Най-неочаквано Валери Петров реши да не правим неговия рожден ден на 22 април във Файтона и разгеле негов акран вече се гласеше да му вземе мястото.
Иван Цирков е роден на 25 юли 1921 г. в с. Тешово, Гоце-Делчевско. Минал през ратайлъка. Последното му ратайско лято било през 1937 г., след което участвал в изграждането на водопровода от Попови ливади до улиците на Неврокоп. После нарамва кирката и прокарва горски пътища по течението на река Туфча над с. Брезтица. Подкарва гимназиалното си образование, но го изключват от всички средни учебни заведения заради ремсовата му принадлежност. И от петричката полиция пътят му е към затвори и концлагери, чак до лагера в Демир Хисар... След Девети септември 1944 г. няколко години е ремсов работник-инструктор и, завършвайки филологическото си образование в Софийския университет, е на работа в Радио София, впоследствие и в Министерския съвет... И в никое време, след половинвековно прекъсване на контактите ни, Иван Цирков ми носи своята Библия, книгата на неговия живот... И от тази Библия разбрах как той си е намерил лагер на всичките му лагери - край Драгалевци му дали една скалиста местност. Нещо като собственик на парцел, камък върху камък. Хубаво, рекъл си, и се захванал да кърти тази каменна кариера. Чудят му се хората, поспират и го гледат, а той с лоста - кърти ли, кърти... Този човек се е самоосъдил на каторжен труд, споделят минувачите. Той ги чува, казват си нещо и продължава да кърти... И нескончаемите усилия протичат с надписа на това място: "Лабор омниа винцит" - трудът побеждава всичко.
Победител е и Иван Цирков. Цялата негова Библия прилича поразително на непреклонния му характер, на Човек, който знае, че е роден за последен път и там, където е попаднал, там е неговото място. За да докаже мъдростта на древните.
И един фрагмент от неговите "Ситнежи".
Пълномощникът на Драгалевци Цветан Стойков:
- Другарю Цирков, цяло село ви се чуди и удивлява как можахте на мястото на скалите да създадете градина?! На мнозина може да се оспорва собствеността върху земята, но не и на Вас. Всички са свидетели, че не получихте мястото, а си го създадохте със собствените си ръце.
Удивен съм от този човек. Библейски. Със своя Библия. Тя прилича на Него, а той - на Нея...
---------
Книгата "Живот ли бе - да го опишеш?" ще бъде представена в НЛС "Старинният файтон" на 22 април от 18 ч.