Ударно, блезпардонно, безжалостно!

Преди двайсет години трудно щяхме да си представим, че българската култура би стигнала до тези унижения, до тази просешка тояга, както е сега. Да изпадне в колапс стара, хилядолетна култура, с която се гордеем, оплодила културата и на други народи, която честваме с национален празник само ние в света!
Четем и чуваме от медиите какво става днес, в условията на глобалната криза в света, и се дивим на фактите. В Германия субсидията е над 80 млрд. евро, в Русия непрекъснато се откриват нови театри, оркестри, повишават се многократно заплатите на артистите и музикантите, реставрират се сгради, строят се нови. В съседна Румъния, която не е по-добре от нас, се прави невероятен по своите мащаби музикален фестивал "Енеску", какъвто няма дори в Париж, Берлин, Лондон или Виена, и не се закрива и руши нищо. В малка Македония (там театърът е създаден през 40-те години от Народния театър от София), бюджетът за култура е многократно по-висок от нашия. Дори и в азиатска Турция управляващите отдавна са проумели истината за важността на националната култура и от няколко десетилетия насам полагат особени грижи за театрите, киното и музиката, за пропагандирането на турската литература в чужбина, за проучване на културното наследство. Така е и в близките Сърбия и Гърция - също в тежка криза, така е и в далечните Португалия, Испания или Финландия, които нямат нито по-стари, нито по-силни култури от нашата...
Примерите са безброй. Само нашите упорити и бездуховни управници от ГЕРБ не искат да ги видят. Всъщност те самите не влизат нито в Операта, нито в зала "България". За премиера културата започва с Лепа Брена и завършва с Ивана... Колкото и да ги стяга кризата другите европейски държави, а и не само европейски, културата там е на почит, приоритет в бюджета и не се съсипва ударно, безпардонно, безжалостно! Напоследък при това управление с още по-ускорени темпове! Как по-друг начин можем да обясним закриването на театри, оркестри, галерии, библиотеки, музеи, фестивали? Ще спомена само няколко от тях, за които се сещам веднага: Операта в Плевен, в града на Катя Попова и Гена Димитрова, която беше чудесен ансамблов музикален театър, обслужващ голям регион - Северозападна и Централна Северна България; Драматичния театър "Сава Доброплодни" в Силистра, един от най-стабилните и посещавани репертоарни театри; театър "Йордан Йовков" в столицата на Добруджа; първият най-стар и най-посещаван в столицата театър "Сълза и смях"; прекрасните високопрофесионални филхармонии на Пловдив и Русе, а също и тези на Плевен, Варна, Бургас (На националния преглед през пролетта на 1989 г. в София тези състави показаха едно много силно, европейско ниво!) И още колко други необходими културни институти... Списъкът е дълъг. Загинаха най-авторитетните периодични издания за култура: "Литературен форум", "Българска музика", "Летописи", "Киноизкуство", "Изкуство", "Литературна мисъл", "Родна реч","Пулс"... Нито едно от тях не получи подкрепа от държавата. Да не говорим, че почти не се отделят средства за издаването на българска литература в чужбина, което прави много мащабно за своята много по-скромна литература Турция.
Лошо е състоянието и на повечето от сградите на нашите културни институти. Някои от тях, колкото и невероятно да звучи - в Пловдив и Варна, изобщо нямат свои сгради! Затова пък в столицата, в която все още нямаме сграда за Националния музей, прогонен извън града, се построи по прищявката на премиера една невероятно скъпа и излишна спортна зала, чието поддържане годишно ще ни струва от милион до милион и половина, а печалбата ще е доста по-малка. Много от музеите, библиотеките и галериите, както и театралните сгради у нас, от години се рушат, плачат за ремонт. Немалко от тях са с течащи покриви, с примитивна техника, без достатъчно осветление, с неугледни зали, без нормална складова база и хранилища... А показните ремонти, които направи Борисов, са в по-голямата си част козметични.
Да, знайно е, че културата, за съжаление, не носи пари, както би искал сега "финансовият гений" Дянков. Тя, разбира се, не произвежда нито ток, нито бензин, месо или картофи. Печалбите от нея са други и би трябвало да са ясни на ръководителите на всяка нормална държава. Всъщност това е било ясно дори на диктаторите от миналото, които никога не лишаваха своите държави от средства по това "губещо", според нашите бездуховни управници, перо. 
Т.нар. "делегирани бюджети", една нелепост, която ни сервираха управляващите, с които сега се "субсидират" оцелелите институти, са просто един абсурд. Помислете си: върху стойността на продадените билети за театър, опера, концерт да се формира целият бюджет на институцията. И по този невероятен начин да се осигури цялостната й издръжка, постановъчните разходи, фонд работна заплата, поддържането на сградите, режийните разноски, данъците, рекламата, изобщо дейността му и средствата за нея. И как ще трябва да спечели максимално една опера или симфоничен оркестър (доколкото останаха, защото повечето бяха или съкратени, или оставени засега с осакатен щат) от музиката на Верди и Бетовен, Брамс, Пучини и Вагнер? Директорите на културните институции, вече напълно стресирани от "реформата" на ГЕРБ, започнаха да правят непростими компромиси. Вместо Чехов и Ибсен, Бекет, Пирандело и Молиер в театрите шестват пошлите комедийки на Красногоров или Рей Куни, от рода на "Четирима в леглото", "Сега или никога" и "Стимулатор за чифтосване" или фейлетонните представления на вездесъщия Камен Донев и автори от този род. За да спечели малко пари, Националната филхармония се принуди да излезе... на стадиона с поп певеца Стинг. В Националната оперета, казват, умували дали да не поканят и... Софи Маринова. В оперите на Варна и Стара Загора основни гастрольори са Руслан Мъйнов и Стефан Рядков... Да, както е тръгнало, за да е по-сигурна "печалбата" от продадените билети ще трябва да се канят като гости: Азис, Ивана, Глория, Кондьо, Слави? 
Чехов беше казал, че не Гогол трябва да слиза до народа, а народът да се издига (извисява) до Гогол. У нас, с тази напълно погрешна, антибългарска и антиевропейска политика става тъкмо обратното. А последиците са вече налице.
Художествената култура, сериозното изкуство в днешна България са натикани в ъгъла. А просветното министерство на ГЕРБ, отговорно за младежта, просто не прави нищо съществено за приобщаването на младите към истинските стойности. Изоставени са редица ценни програми от близкото минало, като например прекрасното движение, дошло от Париж по време на соц-а, "Българска музикална младеж", окастрени са часовете по музика и изкуство, няма програми и средства за спектакли и концерти за младите. Децата ни стават все по-необразовани естетически и хуманитарно, по-некултурни, по-невъзпитани, недостатъчно грамотни, немалка част от тях просто се лумпенизират (вината е и на много от електронните медии, излъчващи всеки божи ден чалга, рап и диско, насилие и бездуховност). Затова от време на време ни стряскат трагедии като "Индиго" или последното жестоко убийство пред Строителната гимназия в столицата.