Училището се умори

Деси ВЕЛЕВА

Училището се умори. От вируса, от дистанционното обучение, от препускането по учебния материал при присъствените часове, от отчетите за болни, здрави, тествани и отказващи едно или друго. Школото съвсем изнемощя да следи кой плюе добре, кой има зелен сертификат, коя майка е недоволна от учителя на детето си, кой ученик е обезумял от стоенето зад монитора и липсата на социални контакти. 

На този унил фон дойде и още един повод за умора - сметките за ток. Докато ръководствата се чудят как да лавират, за да задоволяват претенциите на всички страни в учебния процес и да отговорят на изискванията на по-високите институционални нива, сега ще трябва да търсят сили и начини да платят отоплението и осветлението си. 

Образователните институции са поредната брънка, която "гори" в енергийната криза. Общините от няколко дни алармират, че имат проблеми с осигуряването на светлина по улиците и някои от тях са принудени да въведат режим на тока. Затова сега не е никак изненадващо, че общинските училища са в затруднено положение. Някои от тях се оплакват от тройни и дори четворни сметки за ток и газ. 

И докато едни ръководства само се жалят, други предвидливо са натрупали евтина нафта за парното, а трети са принудени сами да търсят изход от кризата и да стават изобретателни, като планират да слагат... соларни панели. Самоинициативата е похвална, но едва ли в случая тя е разрешението на проблема. 

А след образователните институции най-вероятно ще чуем и воплите на болниците, на социалните звена и други структури, предлагащи публични услуги. И тогава за пореден път ще дойде въпросът какво е общото между общините и бизнеса, че трябва да плащат една цена? Какво произвежда и от какво печели едно училище, че да се очаква да плаща на високи цени? Затова всички тези заведения трябва да бъдат върнати на регулирания пазар на ток.

Иначе ще имаме премръзнали ученици с шапки в клас, неефективен учебен процес и още по-уморени учители и училищни ръководства. Няма как учениците да се разредят през един като уличните лампи, за да се пести ток. Нито да ходят на училище с режим.

Силите на заетите в образователната система не са безгранични. Все някога ще свършат. И тогава няма никакво обучение - ни присъствено, ни дистанционно.