Учени - аналитици дискутираха нов цивилизационен проект
По покана на национално движение "Русофили" сътрудници на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ) и техни български колеги обсъдиха възможностите православното славянство да стане ядро на ново междудържавно обединение
/ брой: 250
Цитат:
"Радвам се, че успяхме през годините да покажем, че българските патриоти са русофили, а русофилите в България са патриоти! Ще продължим да утвърждаваме идеята за евразийството, като го превърнем от път в посока", категоричен бе Николай Малинов
Над 30 учени, представители на Института за стратегически изследвания при президента на Руската федерация Владимир Путин, и техни колеги - философи, политолози, аналитици и познавачи на геополитиката, дискутираха 14 часа какви са възможностите да се реализира едно бъдещо социално-политическо и икономическо обединение на държави с преобладаващо славянско население, изповядващо източното православие.
Инициативата е на националното движение "Русофили" с председател издателя на вестник ДУМА Николай Малинов, в което са включени активисти на различни политически и неправителствени организации, обединени от общото им отношение към Русия. В началния етап от дискусията се включи и министърът на образованието проф. Сергей Игнатов.
Идеята "Евразия" не е нова, тя датира в различни варианти още от първата половина на миналия ХХ век, признаха авторите на научните доклади и съобщения от двете страни, като припомниха, че в това понятие са влагани различни интонационни нотки, но в крайна сметка разбирането на всички е за
обединение на базата на общи морални ценности
при запазване националната идентичност на всяка една от държавите.
Много пъти бяха повтаряни думите на гениалния Достоевски, който критикува императорска Русия, че не използва в достатъчно голяма степен "меките мерки" във взаимоотношенията си със страните, където преобладаващата част от хората по една или друга причина, и най-вече заради религиозната си принадлежност към източното православие, таят в душите си благоразположеност към братята славяни.
По ред причини, вързани най-често с актуалната обстановка в света и най-вече с бушуващата война на територията на Сирия и нарастващата заплаха от световен конфликт в Близкия изток, повечето от участниците напомниха, че в исторически план източното православие и ислямът разполагат с далеч по-големи възможности от редовата дипломация да постигнат умиротворение на страстите.
"Далеч по-голяма е възможността, на практика няма пречки патриархът на Русия да седне на една маса за преговори със знакови личности от държавите, където ислямът е водеща религия, отколкото в обозримо бъдеще той да се ръкува с папата...", категоричен беше проф. Александър Боканов, автор на множество изследвания за руското православие.
Сходни идеи сподели и народният представител от групата на "Атака" проф. Станислав Станилов, като не пропусна да отбележи, че по много причини съвременна Русия е допуснала в началото на 90-те години да се отегли от Балканите, като по този начин са били прекратени традиционни връзки, както политически, така в още по-голяма степен и икономически.
"Различните политически подходи в стилове и ориентация на участниците имат ориентир, който ги обединява - разбирането, че отстояването на българските национални интереси и суверенитет, които следва да бъдат защитавани неотклонно, не могат да бъдат осъществени в политика срещу Русия или дори без нея", бе записано в приетата единодушно от участниците резолюция.
Обстойно представи вижданията си за "Евразия" като един цивилизационен модел Светлана Шаренкова, автор на докторат по темата и председател на форум "България - Русия", а философът Валентин Вацев бе категоричен, че появилите се около кръглата маса възражения и различия са далеч по-полезни от пълното единодушие и липсата на други мнения по темата.
Присъствалите представители на официалните руски институции не пропуснаха да отбележат, че е дошло времето традиционните културни връзки, изразяващи се в размяна на концерти с участието на знакови и за двата народа изпълнители, да бъдат подкрепени със задълбочаване на работата и в други области. Не бе подминато и напрежението в последните години около отлагането във времето на инфраструктурни проекти с руско участие в България: изграждането на нова атомна централа в Белене и тръбопровода Бургас-Александруполис.
Тези "инциденти" не са от полза за никого, най-малко за българите, но в крайна сметка
няма да накарат Русия да загърби и забрави историческите факти
заявиха водещите специалисти от РИСИ, като показаха в докладите си изключително детайлно познаване на ситуацията у нас и на Балканите. Отклонявайки се от строго научната дискусия, създателят на неправителствената организация "Семейството на Димитрий Солунски", бизнесменът от Екатеринбург (бившият Свердловск) Александър Топорски сподели вълнението, което го е обхванало при първото му посещение на връх Шипка и храм-паметника в едноименното градче в подножието. Там прочел надписа в прослава на загиналите по време на Втората световна война войни от Трети украински фронт. "Този надпис, редом с редовете на преклонение пред техните предци, погинали за свободата на братята българи през Руско-турската война, показва, че обществено-политическите промени у нас не са довели до промени в историческата памет. Няма да ги доведат и сегашните промени в света...", настоя дълбоко религиозният мъж, който от години успява да намери подкрепа в широки слоеве на руската общественост, за да възстановява и строи нови православни храмове.
Особен интерес предизвикаха докладите на ръководителя на Санкт-петербургския клон на РИСИ проф. Андрей Вассоевич, посветени на руското и българското православие като най-важни елементи за формирането на алтернативната цивилизация на ХХI век, и дискусионното изказване на Михаил Ширяев на тема "Взгляд Запада на Болгарию как антироссийский инструмент на Балканах".
В кулоарите Ширяев настоя на това, че след революцията през 1917 г. русите са били ограбени, като са били лишени за десетилетия от истината за дълбоките корени на
българо-руската обща душевност и култура
Едва сега това започва да се поправя, като особено значение играе националното движение "Русофили" в България.
За необходимостта от по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството между различните организации и нива на държавно управление се обяви в приветственото си слово към участниците в семинара и старозагорският владика Галактион, прочетено от неговия представител отец Димитър Димитров.
В тази посока беше и коментарът на председателя на "Русофили" Николай Малинов, който отбеляза, че въпреки съществуващите различия и подходи към избистрянето на модела "Евразия" съществува здрава основа, на която да се надгражда. И тя е не само в сантименталния спомен за братството, а и в ясното осъзнаване, че в условията на глобализирания свят не бива да се губят особеностите на различните народи. Малинов бе категоричен, че ЕС не е цивилизационен избор, а мултицивилизационен съюз, в който православната общност има правото да бъде чута. "Радвам се, че успяхме през годините да покажем, че българските патриоти са русофили, а русофилите в България са патриоти! Ще продължим да утвърждаваме идеята за евразийството, като го превърнем от път в посока", подчерта той.
Докладите и съобщенията от форума предстои да бъдат издадени в самостоятелен сборник, а документалните кадри от разговорите в конферентната зала на хотелския комплекс "Армира" на Старозагорските минерални бани в най-скоро време ще могат да бъдат видяни в сайта за видеосподеляне YouTube на интернет мрежата.
Ден по-късно руснаци и българи чинно склониха глави и запалиха свещи в катедралния храм "Свети Димитър Солунски Чудотворец" в Стара Загора, където митрополитът отслужи тържествена литургия за празника на църковния патрон. От името на РИСИ при администрацията на президента Владимир Путин храмът получи осветена хоругва с лика на Александър Невски. Тя бе връчена от научния сътрудник и автор на изследването "Християнский Запад и Восток: цивилизация рацио и цивилизация Духа" Владислава Филянова. В събота руските учени поднесоха цветя на признателност пред мемориала "Бранителите на Самарското знаме" в Стара Загора и пред паметника на свободата на връх Шипка.