Убит ли е демократичният проект в опърничавия Судан?

Демокрацията е непостижимото верую на подтиснатите народи, един мираж, една утопия. Поне до това заключение можем да стигнем, разглеждайки последните събития в Судан. Пропадна ли напълно опитът за демократичен проект в страната от Африканския рог или все още има надежда за стабилизация?

Изострящите се кризи в Судан и Етиопия раздвижиха отново опасенията за стабилността на региона както на местно, така и на международно ниво. На дневен ред в двете държави стои проблемът с обявеното извънредно положение и усилващото се участие и влияние на военизирани групи. Африканският съюз предприе незабавни мерки, изолирайки Судан от организацията, а САЩ, ЕС и някои други големи играчи призоваха, както обикновено, за "укротяване на опърничавата" страна. 

Спецификата на Африка

Когато обаче става въпрос за Африка, трябва да избягваме общоприетия модел за управление на кризи и разрешаване на конфликти. Този континент има своите особености, които не могат да бъдат пренебрегвани, ако целта наистина е преодоляване на фрагментацията и постигане на траен мир. Да разгледаме примера на Судан.

На 25 октомври военните в Судан извършиха преврат срещу цивилните власти. Началникът на армията генерал Абдел Фатах ал-Бурхан разпусна правителството и Управляващия съвет, суспендира критични части от конституционната харта на Судан от 2019 г. и наложи извънредно положение в цялата страна. Премиерът Абдала Хамдок и някои от министрите от неговия кабинет бяха арестувани. Ал-Бурхан обяви, че военните ще създадат ново правителство, обещавайки изборите да се проведат през юли 2023 г. На 30 октомври десетки хиляди души излязоха в Судан в добре координирана демонстрация срещу преврата. Срещу протестиращите беше стреляно с бойни патрони. Под натиска на САЩ ал-Бурхан предложи възстановяване властта на цивилното правителство на Абдала Хамдок, но последният категорично отказа да си сътрудничи с военните и призова за връщане към положението отпреди преврата. На 11 ноември Абдел Фатах ал-Бурхан издаде декрет за конституирането на нов 14-членен Управляващ съвет, който той оглави. По-късно същия ден ал-Бурхан положи и клетва. Новият управляващ орган включва трима висши военни фигури, които бяха част от предишния съвет, петима цивилни и трима бивши бунтовници, които подписаха мирното споразумение в Джуба с бившото преходно правителство, насочено към прекратяване на вътрешните конфликти в страната. Непосредствено след извършването на преврата силна вълна от народно недоволство заля страната. Ключови граждански групи, сред които Асоциацията на суданските професионалисти и "Сили за свобода и промяна", призоваха за гражданско неподчинение и отказ да сътрудничат с организаторите на преврата. Протестите започнаха на 25 и 26 октомври и упорито продължават.

Етническата палитра

Беше ли предизвестена смъртта на демократичния проект в Судан? Судан е разтърсван от кървави конфликти от деня на извоюване на независимостта си през 1956 г. Основен дестабилизиращ фактор в страната е силната фрагментация на основните действащи групи и системното политическо и икономическо изключване на елитите от периферията. До свалянето на Омар ал-Башир от власт през 2019 г. управлявалите страната водят произхода си от района на "триъгълника Хамди", образуван от градовете Абу Хамад, Хартум и Шенди. Тук е домът на етнолингвистични групи, които се идентифицират с арабите. Както е известно, в северната част на Судан са се установили основно мюсюлмани, които определят себе си като принадлежащи към арабския етнос, а в южната част преобладават неарабски африкански етнически групи, които изповядват местни африкански религии и християни. През 2003 г. противопоставянето между арабските и неарабските общности ескалира в западната провинция Дарфур, където започва процес на "етническо прочистване" на неарабските племенни групи със съдействието на правителството в Хартум. През 2008 г. действащият президент Омар Ал-Башир бе обвинен във военни престъпления и престъпления против човечеството от Международния наказателен съд във връзка със събитията в Дарфур. Санкции обаче не последваха. След като през 2010 г. той отново печели президентските избори, вълна от недоволство даде решителния тласък за отделянето на южната част на страната. Отцепването на Южен Судан лишава Судан от по-голямата част от приходите от търговията с петрол и засилва спиралата на инфлацията в страната.  Пренебрегването на представители от други части на страната като например тези от Дарфур, двете области Южен Кордофан и Сини Нил и територията, която през юли 2011 г. се превърна в държавата Южен Судан, прие формата на икономическа и културна маргинализация, която задълбочи назряващата криза заради липсата на политическо представителство. 

Революцията от 2018-2019-а

Постепенно тези събития доведоха до избухването на Суданската революция от 2018-2019 г., която е фактор с особена значимост в историята на африканската страна. Като резултат от революцията в Судан гражданският и военният елит на страната постигна конституционното споразумение през август 2019 г. Фокусът на споразумението бе насочен към коригиране на дисбаланса между периферията и центъра. Основните участници в събитията се ангажираха да гарантират, че Судан ще се отдалечи от автократичната, силно централизирана държава, която ръководеше ал-Башир и плавно ще премине към демократична и плуралистична система, зачитаща различните етноси в Судан. Мирните преговори последваха скоро след това и на 3 октомври 2020 г. в Джуба бе подписано официалното споразумение между представителите на преходното правителство и на цивилната и военната опозиция. Мирното споразумение в Джуба всъщност е пакет от компромиси и определящи принципи, които обхващат проблеми като споделянето на власт и богатство, поземлена реформа, правосъдие в преходния период, мерки за сигурност и завръщане на разселени лица на територията на Судан. Според споразумението преходният период се удължава с 39 месеца до началото на 2024 г., когато ще трябва да се проведат избори. Постигането на официално споразумение, което да подготви почвата за установяване на траен мир в Судан и да очертае една бъдеща демократична рамка на страната, даде кураж и надежда на суданския народ, че оттам насетне ще работят за едно по-оптимистично бъдеще. 

Въпреки че споразумението даде някакво начало за умиротворяването на африканската държава, в него имаше някои несъвършенства, които в определена степен подготвиха условията за бъдещо недоволство и нова криза. Крайната цел на преходното правителство беше да се превърне в демократично избрано гражданско правителство като военните трябваше да напуснат властта. Сред недостатъците на мирното споразумение от 2020 г. е и въвличането на бунтовнически групи в прехода - жизненоважна част от мирния процес, но това добави нови фракции с конкуриращи се интереси. Резултатът не закъсня: постепенното надграждане на напрежението доведе до оказване на натиск върху военните да спазват поетите ангажименти и  да предадат правомощията си на представителите на цивилното правителство. Това се случи и на фона на призиви за по-голяма отчетност на правителството, особено за злоупотреби от страна на силите за сигурност. Военните, изглежда, смятат, че трябва да защитят своите политически и икономически интереси, които идват от укрепването им във властта в продължение на десетилетия. Има изказани и други хипотези, като например, че Абдел Фатах ал-Бурхан и сподвижника му Мохамед Хамдан Дагало ще трябва да бъдат разследвани и евентуално да понесат наказателна отговорност за престъпления срещу човечеството и погазване на човешки права в страната. Превратът и узурпирането на властта са опит това да бъде избегнато.

Опции за изход от кризата

Ще успее ли обаче военният преврат да постигне целите си и да си осигури по-продължително военно управление или, напротив, той е просто белег на безсилие от страна на военната върхушка в страната да противостои на променящия се Судан? Няколко са основните аспекти, които ще имат значение за изхода от кризата. Първо, това е ролята на гражданското общество, в която главна роля играят Асоциация на суданските професионалисти и "Сили за свобода и промяна", които бяха двигател на революционното надигане на цивилното общество през 2018-2019 г. Чрез тях обикновеният суданец придоби смелост и кураж да брани извоюваното и да се бори за едно по-добро бъдеще за себе си и за страната си. Доказателство за тези твърдения са продължаващите протести, въпреки стотиците убити и репресирани граждани от страна на превратаджийската военна върхушка. Постоянството даде знак, че протестиращите са готови да умрат, отколкото да продължават да живеят в условия на авторитаризъм и военно положение.

Вторият аспект е вътрешната обстановка в страната, която е в дълбок икономически хаос. Налице е пандемията на КОВИД-19 и едно от най-ниските нива на ваксинация в света. Освен това нараства напрежението с Етиопия, която също е в разгара на вътрешна катастрофа.

От съществено значение е и диалогът между представителите на гражданските и военните формации. За да се постигне траен мир в страната,  е невъзможно изключването на едни или други участници от преговорния процес. Трябва да бъдат включени всички страни по интереси, за да намерят пресечните точки на своята визия за управлението и устройството на страната. 

Последният аспект са външните фактори. Военният елит ще разчита на подкрепа от Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ, но в този случай изглежда, че търсената подкрепа няма да изиграе необходимата роля поради намесата на САЩ, които имат интерес кризата в Судан да приключи и да бъде въведено мирно цивилно управление.