У нас все парите са важни

Винаги сме знаели, че качеството на образованието у нас в училищата е много по-добро от това в Западна Европа. По официални данни преди 1989 г. сме били на 4-то място в света по грамотност. С настъпването на демокрацията доста промени бяха направени, уж с цел да стане още по-добро. А всъщност задкулисно българчетата да паднат на нивото на западните си връстници. Но дори и днес сме по-напред. Пример за това са сънародниците ни, заминали за чужбина, където децата им са отличници в училище и обратното - тези, които се прибират и трябва да записват наследниците в по-долен клас или те да държат приравнителни изпити…
Но че образованието у нас вече не е това, което беше, спор няма. Много неща влияят за това, но най-сериозният фактор са парите. И принципът „парите следват ученика“. Затова директорите се стремят да има колкото се може повече деца в една паралелка, за да си осигурят повече средства. А как ще се отрази това на успеха на класа - няма значение. Важното е пари да има.
Междувременно Испания одобри закон, чрез който ще бъде намален броят на учениците в паралелките в начален и общообразователен етап на обучението. Това се прави с цел преподавателите да си вършат работата по-качествено, да могат да обърнат повече внимание на децата и като цяло да се повиши качеството на образованието. Защото, особено  в случаите с профилирани паралелки по език, математика или какъвто и да е предмет, по-лесно се работи с по-малка група, има време за задаване на въпроси, изясняване на неясните моменти в урока и др. 
Затова донякъде бяха създадени частните училища в България - да гарантират на родителите, че на децата им ще бъде дадено най-доброто образование в клас, където ще има максимум 15 деца. До известно време това наистина беше така, докато директорите не прецениха, че финансово не им е изгодно да плащат на преподавателите за работа с малко хора. От лакомия решиха да приемат все повече ученици и… вече почти по нищо не се различават от държавните училища, освен по таксите, които се плащат.
Поредната стъпка надолу. И така ща бъде, докато парите определят правилата на играта. И докато хората са роби на хартийките и моментите, а не обратното. Затова не бива да ни учудва, че според една от последните класации, вече дори не сме сред първите 50 по образованост. Все по-вярно звучи твърдението, че навремето е имало неграмотни баби и дядовци, но образовани внучета. Днес има грамотни баби и дядовци, но невежи внучета… с пари.