Акценти
У нас се действа извън здравия разум
Постдокторантът получава три пъти повече от научния си ръководител*
/ брой: 107
Бих искал да кажа няколко думи в качеството си на член на т. нар. Съвет на настоятелите на БАН. Моят мандат изтича и сигурно повече няма да мога да се изказвам в това си качество, а това е изключително важен орган.
Може би не всички са запознати подробно с неговите функции и задачи, но всъщност този орган беше създаден с промяна на Закона за БАН с цел по-тясна връзка на науката с изпълнителната власт; законодателната власт; с това, което обикновено наричаме бизнес; местната власт и така нататък. Четири години почти съм член на този съвет и моето впечатление е, че той не работи поради това, че нито представителите на изпълнителната власт, нито представителите на законодателната, нито представителите на бизнеса проявяват какъвто и да е интерес към това. По закон този съвет трябва да утвърди отчета на академията, който приемате вие, народните представители. Това става с огромни трудности, едва-едва се събират кворуми. По закон този съвет трябва да се грижи за необходимите най-вече финансови, но и политически условия за работа на академията, той и това не прави. Затова може би е нужно да смените собствените си представители, например министър Вълчев е редно да бъде член на този съвет.
Другият проблем... Не става дума за проблем с възрастовия състав, а става дума за катастрофа. Вече години наред много от институтите нямат кандидати за докторанти, а това е нечувано и невиждано по света явление. Не съществува, освен в България, нещо, което се нарича "научен институт", и където всички са професори и доценти, а няма докторанти.
Да, това си е за книгата на Гинес. За съжаление, ние можем да поставим един злощастен рекорд.
В последните години, разбира се, има увеличение на финансирането, но всичките тези мерки са ако не контрапродуктивни, то поне спорни. Например имаше конкурс за създаване на несъществуващата единствено в България позиция "постдокторант". Докторантите и постдокторантите са основните двигатели на науката по целия свят. Те извършват общата, масовата, черната, както искате, работа. Това са чираците и калфите, без които майсторите не могат да направят нищо.
Беше предложено възнаграждение на постдокторанта три пъти по-голямо, отколкото на неговия научен ръководител. То като идея е абсурд, но като реализация създава само конфликти. То е контрапродуктивно и дори има функцията да селектира най-добрите хора, за да бъдат експортирани навън. Тоест държавата работи за собственото си генетично ограбване, защото не е важно докторантът, че ще получава в продължение на една година две или три хиляди лева. Той много добре знае, че като свърши този период и като стане доцент, ще започне да получава 560 или 700 лв. заплата.
Това всичко е извън здравия разум.
Станислав СТАНИЛОВ
Петнадесет години аз се повтарям и в комисията, и в залата. Тази чудовищна деформация, за която става дума, е главната пречка. Аз няколко пъти съм говорил с министъра и не мога да го убедя, че това не е правилно. Той казва: предимство трябва да имат младите хора. Разликата е тази, че младите хора, които наистина трябва да имат предимство и имат предимство, най-напред не гледат парите, а гледат перспективата. Те гледат: сега ще стана доктор, след това ще стана главен асистент, след това ще стана доцент, и в това развитие все пак аз с какво ще се храня? Като доктор 1000 лв. ще му дадат за една година, като постдокторант ще му дадат примерно 2000 лв. и след това, като стане главен асистент, той ще получава 700-800 лв., а като доцент ще взима 900. При тази перспектива никой кадърен мъж или жена няма да се хване за тази работа.
Това обаче явно е някаква политика. Това е смесената система, която у нас я наложиха най-напред. Като станаха промените, тръгнаха изцяло да заменят системата с англосаксонската. Като видяха, че не може да стане, почнаха да я смесват с германската и се получиха тези чудовищни недоразумения, за които става дума. Трябва да има държавен класификатор в науката. Той да служи за базовите заплати за всички учреждения и това, което се получава от проекти и от всякакви други разработки, да бъде допълнително възнаграждение.
Има друга деформация, при която за една докторантура - аз съм бил председател на комисия в нашия институт - се явяват трима души и нито един не отговаря на никакви критерии. Не могат да си вържат гащите, не могат да напишат пет реда както трябва, неграмотници, и се явяват. Защо се явяват? Защото си мислят, че това е лесна работа. Защото вече е скъсана връзката между средното, висшето образование и науката. Защото се говори само за образование, образование, образование, а никой не обръща внимание, че без наука никакво образование, никакъв успех в образованието не може да има.
*Из стенограмата от заседание на Комисията по образование и наука в НС от 15 май тази година.