У нас газ и ток са най-евтини, доходите са най-ниски

Стабилността на цените е най-важният за българите от енергийните приоритети на ЕС. Това сочи проучване на Европейския парламент, публикувано в навечерието на срещата на лидерите от съюза в Брюксел, съобщиха от пресофиса на българския евродепутат Ивайло Калфин.
Изследването показва, че 36% от анкетираните българи поставят на първо място енергийните цени, а 26 на сто - сигурността на доставките. Тези две теми изглеждат за тях много по-значими, отколкото за останалите европейци. Макар че стабилността на цените е акцент и за европейците, средно 29 на сто ги поставят на първо място, и 20% за доставките. В Дания и Швеция, където газът е най-скъп в Европа, изглеждат най-слабо заинтересувани от предсказуемостта на сметките си (8%), докато на другия полюс са чехите и литовците, където напоследък имаше скок на цените - за 45 на сто това е най-важно.
Проучването на "Евробарометър" се позовава на данни от статистическата агенция на ЕС "Евростат", според които номиналните цени на тока и на газа у нас са най-ниски в Европа: 8,18 евро за 100 kWh и 9,67 евро за GJ (преди данъци, към края на 2009 г.) За сравнение средната цена на тока в ЕС е 16,45 евро, без данъци, а на газа 14,67 евро. "Наистина цените у нас са най-ниски, но същото може да се каже и за доходите. Заради това като съотношение, тежестта на цената на енергията в България е много висока", коментира Ивайло Калфин, който е член на комисията по Индустрия, изследвания и енергетика в Европейския парламент.
В същото време българите отдават по-малко значение на развитието на зелената енергия от възобновяеми източници (13% я слагат първа сред приоритетите), както и на енергийната ефективност - само 1 от 10 запитани. България е последна по енергийна ефективност в ЕС. За произвеждане на 1 евро у нас се харчи три пъти повече енергия.
В момента ЕС внася 60% от петрола, 26% от газта и 13 на сто от твърдите горива, които са му нужни. Двама от трима анкетирани българи заявяват, че разчитат на европейската солидарност в случай на енергийна криза, докато 13% смятат, че трябва да залагаме на собствените си сили. В същото време, запитани дали биха желали да помогнат на друга страна в нужда, българите са в дъното на таблицата, подреждайки се 23-и от 27 държави. Зад нас са само словенците, британците, румънците и малтийците. Най-жертвоготовни са богатите държави: Люксембург, Швеция и Дания. Ако става дума за финансова помощ, българите са твърдо на 27-о последно място, сочи друго проучване на "Евробарометър".