Тя не е от нашия взвод

Димитър Бежански

Служих в школата в Плевен. По някаква случайност попаднах във взвод за радиоразузнавачи. С други думи – очертаваше се да изкарам лека и приятна служба. Поне дотолкова, доколкото казармата може да бъде нещо леко и приятно.
Да, обаче още първата седмица взводът бе привикан пред някаква комисия (полковник и двама майори), която да прецени става ли всеки от нас за радиоразузнавач или не. Основното изискване беше да знаеш някакъв чужд език. Всички момчета от взвода знаеха – кой завършил езикова гимназия, кой живял в чужбина; изключение правехме аз и още две отрепки като мене. И ето че дойде ред и ние да се изправим пред комисията.
- Школник Василев! – опна ръце по кантовете първата отрепка.
- Какъв чужд език владеете, школник? – попита полковникът.
Школникът Василев се замисли за миг и не съвсем уверено отрапортува, че владее руски.
Хм... Руски! – изсумтя полковникът. После назидателно добави: - Ние с руснаците няма да воюваме!
Всички усетихме как хубавата специалност „радиоразузнавач” се изплъзва от ръцете на отрепката Василев. Чакаше го пехотата – жестоката кашимерия. Усети го и той. И реши да играе „ва банк”:
- Владея и латински, другарю полковник!
- Това вече е друго! – кимна полковникът. – Латинците сме ги били и ако се наложи, пак ще ги бием! Следващият!
Следващият – школникът Горанов -  разбрал вече печелившия номер, ясно и високо (както е по устав) докладва, че и той знае латински.
Полковникът отново кимна.
- Следващият!
Беше мой ред. За части от секундата прецених, че латинският и при мен  би могъл да свърши работа, но по-сигурно ще е, ако го подкрепя с нещо. И го подкрепих:
Латински и швейцарски, другарю полковник!
И трите отрепки останахме във взвода. Само дето до завършването на школата другите момчета ни наричаха „Латинския корпус”.
Много години по-късно професор Елка Константинова, бидейки министър на културата, каза, че не знае австрийски. Как ще знае, като не е служила в нашия взвод?!