10 Ноември 2024неделя09:49 ч.

ВРЕМЕТО:

В неделя ще остане ветровито, а застудяването ще продължи. Превалявания се очакват главно в Северна България, а над югозападната половина от страната ще има и слънчеви часове. Райони с валежи ще има и в началото на новата седмица. Температурите ще останат без съществена промяна. В неделя ще остане ветровито, а застудяването ще продължи. Превалявания се очакват главно в Северна България, а над югозападната половина от страната ще има и слънчеви часове. Райони с валежи ще има и в началото на новата седмица. Температурите ще останат без съществена промяна.

Турция като маса за преговори

В последно време Анкара става център на световни и регионални срещи, които имат пряка връзка със събитията "на деня" и новата геополитическа карта на света

/ брой: 135

автор:Зорница Илиева

visibility 1916

Докато в България се провеждаше Софийският форум за Балканите с цел насърчаване на европейската перспектива на региона, в Анкара се събраха представители на турските граждани от всички страни по света за учредяване на група "Турска диаспора". Официално се смята, че извън Турция живеят около 6,5 млн. турци, но цифрите явно са занижени. Целта на тази първа по рода си среща бе да се дискутират проблемите на тази диаспора, начините за решаването им, както и да бъдат запознати със случващото се вътре в страната. Срещата бе под егидата на турското правителство и това навежда на мисълта, че новата турска външна политика не пропуска нито един аспект от насоки, общества, региони и перспективи. Участието в срещата на тези обединени в 500 фондации, асоциации, тръстове на турци от целия свят на Арънч, зам. министър-председател, на Фарук Челик, министър на труда, на Йомер Динчер, на образованието, на Хаяти Язънджъ, министър на митниците и търговията, на Фатма Шахин, на семейството и социалната политика, както и на Суат Калъч, на младежта и спорта, определи и кръга въпроси, които се обсъждаха.
Турция няма начин да не е разтревожена от редица събития в Европа и света като нарастващата вълна от расизъм, ислямофобията, ситуацията с арменския геноцид от 1916 г. и признаването/отричането му от другите страни, буксуващото членство в ЕС, независимо от разведряването в тази посока от време на време, въпросът с визите и свободното пътуване на турските граждани, арабската пролет и всичко това, което кара правителството в Анкара да изработва и прилага общи стратегии за колективни действия. Още повече, че Турция си има своята теоретична основа като последователно следваната политика, наречена "неоосманска". В тази връзка е факт, че в последно време Истанбул и Анкара стават центрове на световни и регионални срещи, които имат пряка връзка със събитията "на деня" и новата геополитическа карта, коята се създаде след студената война и кризата в САЩ и Европа.
Срещата на Ердоган и Давутоглу, външен министър, с Махмуд Абас, президент на Палестина, в Истанбул е потвърждение, че Турция не изпуска от поглед събитията в региона и държи да изрази позиции във връзка с преговорите в Кайро за признаване на Палестина и мирните преговори с Израел, които бяха прекъснати за неопределено време поради продължаващото еврейско заселване на палестински територии. Абас е за втори път тази година в Турция и е получил уверението, че Анкара е привърженик на примирието между палестинските групировки и палестинската администрация да бъде призната за суверенна държава. Известно е, че Хамас и Фатах през декември 2011 г. в Кайро стигнаха до ключово споразумение и Хамас бе приета в ООП, която се смята от мнозина за прикриваща организация на движението за независимост на Палестина, ангажирано десетилетия в протяжни мирни преговори с Израел. През последните седмици Израел направи опити да възобнови тези преговори и заяви, че няма претенции за предварителни условия. За целта върна телата на погребаните в Израел 91 убити при атентати палестинци, като 79 са изпратени в Рамала и 12 - в Газа. При срещите в Анкара Абас не е дал вид и знак, че това ще го върне на масата за преговори, но Турция и по този въпрос се стреми да има водеща роля. Особено като се знаят сложните й, противоречиви и на моменти взривоопасни отношения с Израел в настоящия момент. Което не пречи на добрите търговски отношения.
В същото време в Трабзон, Турция, се проведе и тристранна среща с участието на Азербайджан и Грузия, на която Анкара заяви стремежите си за засилване на отношенията и вярата си, че това е пътят за съвместни усилия с цел мир и сигурност в региона. На практика ролята на Турция отново е подчертано водеща и целта е Черноморският, Кавказкият и Каспийският региони, където интересите трудно се прикриват. Следващата такава тристранна среща ще е през есента в Батуми, а през 2013 г. - в Азербайджан.
В рамките на проведения в Истанбул Световен икономически форум Турция не пропусна отличната възможност да проведе набелязаните срещи, особено след като предизвика интерес с поканата си за участие във форума на Барзани, лидера на Кюрдски Ирак, който от своя страна не скри, че тази първа официална покана за посещение в Турция е особено важна, докато честите му изявления за независимост предизвикват допълнителни въпроси и заплитат ситуацията. Още повече, че Ирак не е бил поканен за участие, а все още се помни изявлението на Холбрук преди неговата смърт, че в Северен Ирак има държава без име. Тази покана може да се тълкува и като припознаване на Кюрдски Ирак и предизвиква спорове сред политици и общество в страната, но всъщност по-скоро е отговор на изострените в момента отношения между Малики, министър-председател на Ирак, и турското правителство. Известно е, че има обвинения от негова страна, че Турция се меси във вътрешните работи на Ирак, а в това време в иракския парламент се събират подписи за недоверие към него и те са депозирани при Талибани, президента на страната. Водят се дискусии за формиране на независими региони в Южен Ирак, за сваляне на Малики, и ако това се случи, да се създаде независима администрация в Басра. Естествено шиитските лидери, както и Малики, силно критикуват този сценарий за нарушаване на териториалната цялост на Ирак, подкрепяни са от Иран и срещу тях стоят обвиненията на сунитите, подкрепяни от Турция, че Малики монополизира властта, докато различните религиозни мюсюлмански течения непрекъснато спорят за територии и нефт. Политическата нестабилност в Ирак е факт, а Турция следи повече от внимателно събитията в този властови вакуум, който може да раздели страната на три. Турските представители в тази ситуация многократно посочват, че Анкара настоява решенията да се взимат съгласно иракската конституция, но разработва своите позиции в различни варианти в зависимост от развитието на събитията. Контактите са във всички посоки и без да се забравя, че Малики сигурно ще издържи на поредната атака и ще успее да управлява с помощта на политически пазарлъци. Отношенията между двете държави се усложниха след подкрепата на Турция за Алауи, сунит, лидер на Ал Иракия, и Ердоган открито обвинява премиера на Ирак в дейност за предизвикване на напрежение между сунитски, шиитски и кюрдски мюсюлмани, а от своя страна Малики реагира бързо, като казва, че Турция не само се меси във вътрешните работи на Ирак, но и се стреми към регионална хегемония. Какво става с декларираната политика на нулеви проблеми със съседите?
Да, Турция има своята особено активна външна политика и своите амбиции за регионален лидер не само на Балканите. Да, Турция има своите забележителни икономически постижения и подкрепата на САЩ и Запада като цяло във водещата й роля в арабския свят, особено по отношение на Сирия. Но тя има и своята умора от продължителните реформи, от проточилите се с десетилетия преговори за членство в ЕС, и сега демонстрира по-скоро безразличие към опитите на Европа за намиране на начини за подновяване на тези преговори при условия, които биха се приели без обструкции от обществата в европейските страни. С които между другото търговско-икономическите отношения не са се променили и ЕС остава основен търговски партньор за Анкара. Отношенията в тази насока са затоплени и се измисли нов термин - "положителен или позитивен дневен ред". Не се ползва думата преговори, за да се заобиколи гръцко-кипърското вето и да се избегнат възможности за криза в тази насока по време на кипърското председателство на ЕС от 1 юли. Разбира се, че процесът на "позитивен дневен ред" не е алтернатива на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС, а просто стъпка за съживяване на отношенията Турция-ЕС, което не е причина да се спрат критиките за липсата на независима, неделима, прозрачна и ефикасна съдебна система, за намесата в дейността на медиите в полза на управляващите, за липсата на доказателствен материал, когато се обвиняват задържани, за нарушаване на човешки и малцинствени права и т.н. В тази връзка прави впечатление, че нашето МВнР след публикации в пресата намери за уместно да поиска обяснения от турския посланик в София относно разпространяваните в образователната система на Турция дискове с исторически факти и географски карти с учебна цел, но в картите са включени и части от територията на България, както и на други страни. Въпросът е защо сега се реагира, след като тези дискове се разпространяват официално от 2009 г., и достатъчно ли е извинението от турска страна? Не става ясно ще бъде ли преустановена тази практика и иззети тези дискове, защо се дават обяснения, че това се отнася за територии от Османската империя, което дава основание, според турската страна, да бъдат посочвани като тяхна териториална цялост. Дребно на пръв поглед, но остава привкус за прилагане на онази политика, която с основание тревожи преди всичко Балканите. Дали сметките ни с миналото в региона все още не са платени или просто се прилага принцип за хегемония в тази част на Европа не е ясно, но дискусиите по съществуващите проблеми и опасения между представителите на съседни държави и държави от една общност са повече от полезни. В това отношение Турция е пример, защото не пропуска случай да събере на своя територия ключовите страни от различни региони, които по някакъв начин са важни за интересите на Анкара, и се търсят отговори на въпросите също по начин, който да защити тези интереси. А дали ние ще съумеем да намерим пресечната точка на взаимните компромиси и зачитане на взаимните ни интереси при решаването на исторически и настоящи въпроси с този проспериращ наш съсед, зависи и от нас, и от  възможностите ни за отстояване на нашите интереси.

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 1746

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 1742

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 1100

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 1599

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 1744

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 1725

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 1767

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 1752

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 1489

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 1560

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 1589

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 1442

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ