Цветелина Пенкова: Накъде е тръгнала Европа?

В неделя крайнодясната формация „Братя на Италия" (Fratelli d'Italia) начело с Джорджия Мелони, спечели изборите в Италия. Пресата в Европа определи ситуацията като „най-десния завой на Италия от ерата на Мусолини“. Две седмици по-рано в Швеция партия, първоначално основана от неонацисти и други десни екстремисти, сега ще бъде втората по големина фракция в парламента.

Във Франция крайната десница отдавна е водещата опозиционна сила и трябва да се отчете добрия резултат на Льо Пен на президентските избори.  В Испания крайнодясната партия „Вокс“ също се налага. В Унгария и Полша крайната десница вече е на власт и провежда откровена антиевропейска политика в някои сфери.

Провалите на политическите партии и институциите биват заменяни от мощно,  „харизматично“ лидерство, което граничи с авторитаризъм. Накъде е тръгнала Европа? Нима крайнодесните формации са единственият избор пред нас – европейците, най-демократичното общество?

Нормален процес е по време на всяка дълбока икономическа и социална криза да се търси алтернатива, но тя често се оказва в крайните измерения на политическия спектър. Обществените промени и скоростта на реализирането им (например зеления и цифров преход) кара хората да реагират рязко на глобални, технологични, обществени и културни трансформации, които усещат извън своя контрол. Свидетели сме на нарастващи социално-икономически неравенства, несправедливост, недоверие в демократичните институции, фрагментиране и криза на политическото представителство, сблъсък между статукво и желание за нещо ново.

В момента сме в ситуация на война в Европа и това е ключов фактор, който драстично променя ситуацията от „сериозна икономическа и социална криза и трансформация“ до „реална заплаха за демократичните ценности и мира на стария континент“. Изборите, които правим, може да ни тласнат в две посоки.

От едната страна е алтернативата за справяне с икономическите последствия, активна социална политика и дипломация за постигане на мир. Това е мисията на лявото днес. От другата страна стои крайно дясното, което „развява“ по-радикални и агресивни мерки и политика с неизмерими на този етап сериозни последствия, застрашаващи мира и гражданите на Европа.

Логичният въпрос е, ако това са двата избора, защо няколко държави в Европа вече посочват втората алтернатива като предпочитана. Отговорът е един – страх. Страховете, неодобрението и гневът на хората са това, което ги провокира да гласуват за радикални, популистки, антисистемни и все по-антидемократични партии. Като че ли заплахата ни се струва толкова неизбежна, че единственото решение е в търсенето на „активна защита“.

Отказвам да приема, че европейците ще правят избор за своето бъдеще, водени от страх. Това не е присъщо на нашето демократично общество и е една забравена практика от миналия век. Този етап от историята е мрачен за европейската демокрация. И не трябва да позволяваме като отговорни европейски граждани да се повтори.
Надигащата се крайнодясна вълна е тревожна, не само защото демократичните норми са поставени под въпрос, но и защото тези партии са откровено евроскептични и поставят под съмнение самото съществуване и легитимност на ЕС и обединена Европа. Трябва да се отчитат и тревожните сигнали, че нараства броят на страните, в които е възможно да се премине от чисто кампанийна „анти ЕС“ реторика, в конкретна антиевропейска политика с предприемане на потенциални правителствени действия (по примера на Унгария).

В периоди на многопластова криза, политическият опит не бива да бъде подценяван. Управлението на държавата не е тетрадка за чернова и не е учене в движение, базирано на принципа "проба - грешка". Говорим за нужда от издържани, стратегически решения, които да отчитат вътрешни и външни фактори, развиващи се в момента прекалено динамично и непредвидимо.

Гражданите вече имат малък праг на търпимост, което означава, че няма да позволяват да бъдат продължително лъгани в измамни популистки надежди.

Спирачката на тези предизвикателни за европейската демокрация процеси са автентична и силна социална алтернатива, която да върне вярата на хората в справедливостта, достойния труд и равенството. Има нужда от политически партии, които са изчистени от зависимости, разполагат с управленски опит и ясна политика за социалното, икономическо и мирно бъдеще.

Да затворим заедно вратата на Европа за крайната десница.


За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/