Произведено в България
Цветът на властта
/ брой: 221
Последният път писах, че се съмнявам в някои работи на международното олимпийско движение или по-точно в движещите се там. И вижте как се разбра, че има защо - журналистки обвиниха член на МОК в тормоз. Този човек впоследствие им се извини, но каза, че това какво е правил с една от новинарките в къщата си, е лично негова работа. Негова, негова, ама ако не я е питал, е работа и на служби, и на съд. Така. Това ми прилича на бюджет "2018". Властта вика "наша работа е", но не е питала другата страна - народонаселението. Значи отсега има проблем. Защото недоволните няма да са единствено в редиците на опозицията, която даде своя алтернатива. Те ще са във всяко едно българско домакинство. Това е мина. Управляващите си я самозаложиха и много скоро ще си я самонастъпят. Айнщайн казва следното: не можем да разрешим проблемите си със същото мислене, с което сме ги създали. Мъдро, ама кой да го чуе...
Някъде ми се мерна как вездесъщият Валери Божинов жонглира с тенис топка. Бил техничен. Помним Дянков, който пък жонглира с постна пица, защото бил тактичен. За да стигнем до Менда, която надмина всички умело боравейки с пармезан. Тя обаче нито е технична, нито тактична. Откровена е, казвайки, че в бюджета няма луканка. А на тази тема в ГЕРБ са много чувствителни само, когато им носят суджук, но, не и като трябва да го дават на хората. Властта призна, че секторите са недофинансирани. Ами финансирайте здравеопазване, образование, родно производство. Другите ще живнат покрай тях. Сега няма доволни. Излиза, че всички пак ще стискат зъби. С настърган пармезан между кътниците.
Разбрах, че в Япония имали думи само за четири основни цвята - черно, бяло, червено и синьо. Ако им трябвало да опишат нещо зелено, използвали думата за синьо. Объркващо е, но за сведение и до днес има светофари в Япония, на които вместо зелен, светва син цвят. Стигнало се до 1973 година, когато местното правителство решило да оправи проблема, като промени закона. И така било прието, че семафорите трябва да светят с "възможно най-сините оттенъци на зеленото"! Пак ще направя паралел с властта. На черното казват бяло, и дори са готови да го затвърдят със закон. Пробутват тезата, че опозицията внася напрежение, а те, видите ли, били умиротворителите в парламента, на Балканите, из Европа, че и по света. Но преди това са торпилирали на трибуната хардлайнери като Т. Биков и С. Гърневски, които раздават присъди, гордеят се, че са фашисти, пращат в Сибир, и дамгосват всеки различен от тях. Без тези двамата да осъзнават, че самите те са чужди тела. Справка А. Тодоров, който, след като извади какви ли не хартийки, за кого ли не, накрая го "оттеглиха", принуждавайки го да извади собствената си оставка.
Та за бюджета. Недофинансиран е и спортът, разбира се. И то в основни направления. Но и при него, както и при останалите, цветовете се свеждат до... един. И каквито и оттенъци да има, за властта си остава... един. Нищо, че ние имаме думи и за останалите цветове. Ние може и да имаме, ама в речника на властта няма. И си личи...