Цивилизационният разлом в Европа

Авторът на идеологемата за "сблъсъка между цивилизациите" Самюел Хънтингтън определя границата между цивилизациите в Европа по географската граница между католико-протестантските страни и православно-мюсюлманските страни. По това разделяне България попада извън западноевропейската цивилизация.
Кой е Самюел Хънтингтън? Трима са идеолозите на съвременното американско имперско мислене: Збигнев Бжежински, Хенри Кисинджър, Самюел Хънтингтън. Те са въведени в политиката от Уилям Елиът, дългогодишен ректор на Харвардския университет и идеолог на Виетнамската война.
Специално С. Хънтингтън е бивш шеф на отдела за планиране към Държавния департамент на САЩ, попечител на Американския институт за предприемачество, член на Съвета за международни отношения (Световното правителство).
Допреди няколко години изглеждаше, че схемата на Хънтингтън "работи", т.е. достатъчно добре обяснява наблюдавания исторически процес. Нещата обаче се промениха драстично.
Всичко започна от знаково събитие, което постепенно се превърна в основен стълб на днешната парадигма за света, цивилизацията и бъдещето - атентатите от 11.09.2001 г. Те бяха третирани като обявяване на война от исляма на целия останал свят и на тази основа започна сплотяване на Запада за нов кръстоносен поход. Оттук тръгна и вътрешноевропейският цивилизационен разлом, който все повече се задълбочава и на който краят му не се вижда. До това доведе безумната империалистическа политика на американската управляваща върхушка при президенството на Джордж Буш-младши и сервилната гейполитика на Европейския съюз. Помъчете се сега да изтръгнете този стълб от западното световъзприемане и ще видите, че ще рухне цялата гигантска постройка на капитализма и империализма, които и без това се намират в дълбока системна криза. В Европейския съюз това е нарастващият разлом между ислямското малцинство и останалите граждани.
Но това е външната страна на въпроса. По-важно е каква идея лежи в европейското сплотяване, като знаем, че между европейските народи няма никакво идеологическо единство. Логично-исторически може да се предположи, че такава идея е християнството. Такъв извод е прибързан. Западните идеологически инженери знаят, че християнството в Европа е лабилна почва за единение. Политическата практика го доказва. Затова се налага т.нар. проект "ПОСТМОДЕРН". Този проект беше стартиран в момента, в който Европа избра за свое бъдеще интеграцията и започна сблъсъкът на традиционните ценности с ценностите на глобализма. Вместо холокоста, който обединяваше европейския елит в проекта "МОДЕРН", новият, постмодерен елит се обедини около пет антитрадиционни ареала: легализиране на евтаназията, легализиране на еднополовите бракове, легализиране на проституцията, легализиране на "леките" наркотици, легализиране на ювенилното право.
    Съвременното европейско светоусещане разглежда свободата като право на европееца да избира от библейските забрани онези, които той не иска да изпълнява. Оттук се появява политкоректността - забрана за изучаване и коментиране на ценностите на отделния индивид. Оттук има само крачка до правата на малцинствата, миграцията, асимилацията и биоетиката. Няма как в такъв аспект културите от бившия "трети свят" да не се разглеждат като варварски, на които трябва да се налага постмодернът.
Няма как, когато постмодернът се сблъска с друга велика цивилизация, за която неговите постмодерни ценности са неприемливи, да не настъпи цивилизационен разлом. Защо тогава трябва да се учудваме, че някои религиозни цивилизации ни ненавиждат и искат да ни унищожат? Затова те имат пълно историческо основание.
Едно от решенията на възникналия проблем е пълното зачеркване на ценностния апарат на глобализма и връщане към идеята за политическата държава от времето на проекта "Модерн".