Цената на Темида

Българската държава отделя много малко средства за финансиране на съдебната система. Разходите за общия бюджет за всички съдилища, прокуратурата и правната помощ възлизат на 29,46 евро на глава от населението. Това е значително по-малко от средния разход за страните от ЕС, който е 62,22 евро на глава от населението. По този показател България е в една група с Румъния, Литва, Латвия, Естония, Босна и Херцеговина и Малта. По-тежко е положението в Армения, Грузия и Албания, където разходите са около 10 евро на глава от населението. Това сочат данните в тазгодишното издание на Информационното табло на Европейския съюз в областта на правосъдието.


Малко или много са парите за съдебната власт? Ако питате магистратите - твърде малко. Всяка година през ноември-декември, когато се обсъжда и приема държавният бюджет, Висшият съдебен съвет и отделни представители на Темида спретват пищни представления за сериозния финансов недостиг, който поставял под заплаха възможността за правораздаване. Ако питате обикновения човечец - парите за съдебната власт са прекалено много. Толкова, че чак му писва от оплакванията на съдии с палати, прокурори с черни джипове, следователи със златни ланци и адвокати с имения на екзотични острови. Истината сигурно е по средата, но е факт, че през последните 25 години съдебната система е онзи препъникамък, който все не успяваме да прескочим по пътя към т. нар. европейски ценности и стандарт.
Едва ли бихме обърнали сериозно внимание на препоръките и критиките в докладите на Брюксел, ако не беше обезпокоително ниското доверие, с което се слави съдебната система у нас. Мудност, затлачени с години дела, прекратени съдопроизводства, но най-вече

безнаказаност и липса на правосъдие

тревожат българина. Той иска дребната кражба да бъде санкционирана, а чувството му за справедливост - ненакърнено. За всичко това обаче е нужно правораздаване, което да работи. Т.е. хора.
Имаме ли ги? Ако питате статистиката на Европейския съюз, тя ще ви каже, че страната ни е на едно от първите места по брой съдии на 100 000 души. Единствено Словакия, Латвия и Хърватия са преди нас. С жива сила компенсираме липсата на средства и материална обезпеченост, коментира преди ден председателят на Бюджетната комисия на ВСС Михаил Кожарев.
Пак по данни на ЕС брутната годишна заплата на един първоинстанционен съдия у нас е значително по-ниска от средната за магистрат от други страни в общността. Срещу скромните за Стара Европа 14 345 евро годишно (около 27 хил. лв.) у нас, европейските магистрати се разписват на 45 578 евро (около 86 хил. лв.). Заплатите на върховните съдии и прокурори (или най-високите на апелативно ниво) у нас също са в пъти по-ниски от тези на европейските им колеги - 28 019 евро срещу 88 218 евро (53 хил. лв. срещу 167 хил. лв.).
Вярно е, че разликата в средноевропейските и българските магистратски възнаграждения е огромна, но такава е разликата и в доходите на българите и европейците. На фона на минималната заплата от 340 лв., както и на символичните доходи на учени, учители, здравни кадри и пр., месечна заплата от 2000 лв. и малко отгоре е повече от прилична. Равнището на възнаграждение в нашата съдебна система не гарантира свобода на действията и защита от натиск върху решенията на магистратите и поведението им в по-общ план, коментират представители на Темида. Според тях европейската тенденция е свързана с нарастване на заплатите на магистратите, което да е в степен по-висока от нарастването на средната брутна работна заплата. Според статистиката на ЕС заплатите на начинаещите магистрати у нас, както и на висшите ни отреждат едно от последните места в съюза. Сигурно е така, но претенциите за по-високи доходи и за сравнимост трябва да се базират на реалистична оценка на общото ниво в страната. Както и на реалната ефективност от работата. Пък и нека не забравяме сметките на Евростат отпреди година-две, според които България е на първо място сред останалите европейски държави в заплащането на висшите прокурори като съотношение към средната заплата в страната. Разходите за прокуратурата, измерени чрез брутния вътрешен продукт на глава от населението, показват, че България дава за прокуратурата

45 пъти повече, отколкото Норвегия

Порочната практика да се компенсира с жива сила липсата на финансов ресурс не вещае добро. Ефектът на скачените съдове ще стане още по-страшен, защото увеличаването на броя на хората логично води до още по-голямо изпразване на касичката и до още по-влошени условия на труд.
Към всички тези факти е редно да добавим още няколко цифри, които очертават финансовата рамка на съдебната система у нас. През 1998 г. бюджетът на съдебната власт в България е около 59 млн. лв. (по сегашни стойности). През 2013 г. парите нарастват на 404 млн., а за 2014 г. бюджетът е 434 млн. лв. Реално погледнато, парите за Темида са скочили близо 8 пъти (за сравнение - в науката да речем субсидията намаля с 40 на сто). Като се има предвид, че над половината от тях, нека си го кажем близо 80-85 на сто, се изразходват за заплати и осигуровки, неразбираем е продължаващият с години плач за морално остаряла материална база, недобри условия за работа, мизерни технически средства и пр. Факт е, че през последните десетилетия парите за съдебната власт са инвестирани в заплати, но от това положителен ефект за функционирането на системата няма.
Какво излиза дотук? От една страна - много хора, от друга - недостатъчно средства. От трета - немалко пари за родните стандарти и бюджети са наливани в съдебната система, но на практика ефективността е пренебрежимо малка. Към това трябва да добавим публично оповестените вече скандали за корупция и безгрижно и безнаказано подвизаващите се по широкия свят знакови фигури от българския подземен свят.
Т.е. прословутото правило, че количествените натрупвания водят до качествени изменения, явно не работи. Нито наливането на пари, нито увеличаването на макс на живата сила са предизвикали положителен резултат. Явно трябва да се търси друг подход за увеличаване капацитета на правораздаването и ефективността на системата. Навярно е необходим модел, който да позволи добро финансиране на съдебната система, което да не отива единствено в увеличение на заплати, осигуровки, допълнителни възнаграждения и пр., а в обезпечаване работата на хората. Толкова ли е трудно да се направи това? Или статуквото не позволява да се сложи край на безметежното съществуване на тромава

система, обречена да гълта

повече и повече, намалявайки обратнопропорционално на инвестираните в нея средства коефициента си на полезно действие.
Независимо от уверенията на магистратите, че бавно и трайно съдебната система се променя към по-добро и че споменатите от ЕС цифри за свършени дела в рамките на законоустановения срок от три месеца (83%) звучат добре, нека не забравяме - това са данни от граждански, търговски и административни дела. Наказателните не са тук. А и информацията не е толкова идеална, като има предвид, че липсва например информация за продължителността на делата за развод, уволнения, трудова заетост и несъстоятелност. Кой не знае с колко се влачат те?
Анализът на данните на Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2014 г. показва "пълно изчерпване на възможностите за компенсиране на субсидията при съществуващото равнище на таксите. Публичното финансиране не гарантира заплащането на съдебната власт, както и нейната дейност". Думите са на председателя на Бюджетната комисия на "правителството на съдебната власт" Михаил Кожарев. Така изградена и непроменена, съдебната система няма да престане да поглъща все повече средства, за да съществува. Колко ефективно - е друга тема. Тя е на дневен ред, но не толкова, колкото чисто физическото оцеляване. За което ще са необходими... средства. Ако държавата не ги дава или ги ограничава, независимата власт ще търси начин да ги намира. Засега първото и най-просто решение е в повишението на всякакви такси. Никой не е казал, че ще стане, но намекът е ясен. Откъде пари, ако не от всички нас.
Цената на Темида е висока, но не по-евтин вече е и достъпът до нея. Преди дни Висшият адвокатски съвет

вдигна драстично минималните такси и хонорари на адвокатите

- от два до четири пъти. Така защитата по граждански дела вече ще струва най-малко 100 лв. за всяко заседание, когато делото продължи на повече от две заседания. Двойно скача първоначалното възнаграждение по делата за бащинство - от 250 на 500 лв. За изготвяне на касационна жалба ще трябва да се бръкнем с 600 лв. вместо досегашните 150 лв., а отговорът на касационна жалба ще ни излиза минимум 500 лв. при досегашни 150 лв. Сериозни са скоковете на адвокатските хонорари при тежки престъпления. Ако обвинението предвижда до 15 г. затвор, защитата вече ще струва минимум 1500 лв. (досега беше 800 лв.). За престъпления, които се наказват с над 15 г. лишаване от свобода, възнаграждението на адвоката скача от 1200 на минимум 2000 лв., а при най-тежките хонорарът му ще е най-малко 3000 лв. (при досегашни 1800 лв.).
Близо четири години възнагражденията на адвокатите не са пипани, а междувременно сме свидетели на голяма инфлация, на увеличение на минималната работна заплата, коментира причините за адвокатската "звездомания" председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова. Без коментар ли ще остане основателното притеснение, че подобна стъпка ще ограничи и дори ще направи невъзможен достъпа до правосъдие на много българи? Те как ще си позволят адвокат? Или може би държавата ще трябва да спасява аварийно положението със субсидирани от бюджета адвокати за защита на бедните и социално слабите? Колко ще трябва да са те, като знаем социално-икономическия ни хал? Откъде пари и за това? Порочен кръг.
Финансовите претенции на съдебната система не се изчерпват с това. И съдебните заседатели отново поискаха по-високи възнаграждения и заплашиха със стачка. И това е част от темата. Държавата комай ще продължи да хвърля луди пари за правораздаване и сигурност като цяло, а на шията на българския данъкоплатец ще висят не един, а много воденични камъни.
Факт е, че от 2008 г. държим челно място в Европа по отделени пари за сигурност и правораздаване. В същото време доверието към отделните елементи, гарантиращи тази сигурност, не мръдва на йота. Което показва, че има нещо изначално сбъркано в модела, по който се финансира и функционира съдебната ни система. Главният въпрос, над който си струва да се замислят и магистрати, и политици, е не дали са много или малко парите за правосъдие у нас, а защо няма адекватен резултат от инвестираните досега средства и къде се дави доверието.