Паметници, памет и мир

През последните години стана модерно и политкоректно да се разрушават паметници или да бъдат осквернявани с надписи и графити. Това се оценява като доказателство за евроатлантическа лоялност и „смела“ конфронтация с Русия. Промиването на мозъци продължава с пълна сила. Няма значение дали това, което се утвърждава, е истина. Действа се на принципа „Защо този е враг? - Защото аз казах“.
Непрекъснато в различни части на света се водят войни, които обикновено са в името на мира. Всяка от воюващите страни има своята морална мотивация, консолидираща двата воюващи субекта. През последните години в Европа, респективно в България, процесите са повече от впечатляващи. В украинския казус НАТО и Европейският съюз формално не воюват, но търпят големи загуби в икономически, военнотехнически, финансов, енергиен и социален план. Европейската политика на САЩ целенасочено и последователно унищожава дългогодишния си конкурент Европа. Паралелно с това се осъществява и устойчива политика към подмяна на истинската история.
В България своеобразна кулминация на този процес бе варварското разрушаване на Паметника на Съветската армия в центъра на София. През последните дни се посегна и на друг паметник, чиято святост е предопределена от жертвите, в чиято чест е издигнат. Това е Докторският паметник, който е построен в памет на загиналите в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. военни медици - лекари, фармацевти, ветеринари и фелдшери. Имената, изсечени на паметника, включват фамилии на руснаци, украинци, литовци, поляци и други националности от руската империя, както и на българи от Опълчението. Историята на паметника е впечатляваща. По инициатива на руските военни медици император Александър II с указ разрешава на медици, войници и офицери да съберат пари, с които да се построи паметник в българската столица. Завършен през април 1884 г., той е един от първите паметници в света, посветени на загинали военни медици. Докторският паметник е светиня, но и триумф на хуманизма. Той е своеобразен пример за възпитание в безкористност и защита на обществени и национални интереси.
Политкоректната риторика върви с финансово мотивираните действия. Няма как по друг начин да се оцени надписът на английски език „Pls, stop the war” върху една от страните на Докторския паметник. Този призив веднага поставя всяка негативна реакция на това действие в предсказуемата група на русофилите и привържениците на диктатора Путин. Така е най-лесно и удобно. Проблемът обаче е в мястото, където се появява този надпис. Светая светих на всяка война са медицинските служители. Те спасяват живот, понякога губейки своя. Докторският паметник е ярко доказателство за подвиг в името на живота - бъдещето на освободените българи. Явно тези, които са направили този кощунствен акт, не знаят историята, нямат морал, не могат да оценят подвига, а освен това трябва да изпълнят задачата, за която им се плаща.
Посегателството върху всеки паметник е посегателство върху историческата памет и опит за унищожаване на истината за отминали събития. Всеки паметник е част от съответната историческа епоха. Разрушението и оскверняването на исторически паметници е признак на слабост. Опити непрекъснато се правят, но докато думи като род, родина, памет и традиции са изпълнени със съдържание, драсканиците по паметници и сгради няма да помогнат за основната задача - незнание, страх и зависимост. Паметниците са материалното наследство на паметта и са взаимообвързани с мира.