Цанко Стоичков пред Efirbet: Спах три дни в къщата на Марадона, сутрин ме събуждаше с кафе
Измина една година от смъртта на Диего Марадона, за който много естети и фенове са единодушни, че е най-големият футболист в историята и не може да дели с никой футболния трон. С богатото футболно наследство, което остави, с харизмата и величието си, Марадона се превърна в неповторима световна знаменитост Безспорно Христо Стоичков е българинът, който е бил най-близко до Диего Марадона. Вторият е братът на Ицо – Цанко Стоичков
Специално за Efir-Bet Цанко Стоичков разкрива моменти на вдъхновение от срещите си с Дон Диего, от които всеки може да придобие представа за качествата на гениалния аржентинец и като човек.
- Цанко, кога започнахте да симпатизирате на Марадона?
- Захласнах се по него на световното през 1986 година, когато сам направи Аржентина световен шампион. Бях едва на 7 години, но не отлепях очи от телевизора, докато го гледах. Впоследствие следях изявите му и в Италия и моята детска мечта беше да се запозная с него. Благодарение на брат ми тя се осъществи.
- Как се запознахте с Диего и какво си спомняте от първата среща?
- Запозна ни брат ми в Барселона. Казах на Диего, че го обичам и ще го обичам цял живот, и се разплаках. Той също се просълзи.
- Колко пъти сте били заедно?
- Три пъти, но за по няколко дни. Първият път в Барселона, после в Севиля, а третият път е тайна. Тогава и брат ми присъства, и предпочитам да го запазя за себе си.
- Какъв човек беше Диего?
- Въпреки известността си, изключително земен и сърдечен. Такъв пич, такъв големец няма да се роди. Най-важно беше, че имаше енергия, с която те зарежда положително. Само като го гледаш как говори, как върви, как мисли и постъпва, имаш чувство, че са го пратили от друга планета, за да учи хората на земята на добрини и мъдрост. Който се е докоснал до уникалната му енергия, той го е разбрал.
- Къде се срещахте?
- Това са подробности, но веднъж спах три дни в неговия дом. Цели три дни и три нощи бяхме заедно с Диего. Сутрин се събуждах по боксерки, а той ме чакаше вече на масата с кафето. Говорихме дълго, но не за футбол.
- Казвате, че бил сърдечен. Кога го разбрахте?
- В много моменти, но най-вече, когато загуби един след друг майка си и баща си. Диего много ги обичаше. Такава обич и любов от дете към родители не съм виждал. Когато остана без тях, се усамоти заедно с единия си племенник в една къща и живееха само двамата.
- Остана ли Ви нещо за спомен от него?
- Много вещи и сувенири съм запазил, които са ми скъпи, но за мен най-важни са малките жестове. Веднъж например, както стояхме, той събу джапанките от краката си и ми ги подари, а на жена си Клаудия каза да отиде в другата стая и да ми донесе новия екип на Бока Хуниорс.
- Как ще почетете първата година от неговата кончина?
- За мен Диего не е мъртъв, тъй като легендите не умират, а той е най-голямата легенда. Няма ден, в който да не присъства в мислите ми. В негова чест започвам да боядисвам къщата на майка в Ясно поле в синьо и жълто – цветовете на Бока. На всяка от стените ще е изписано името на Марадона.
- Планирате ли да идете на гроба му?
- Януари или февруари съм там. Първо обаче ще посетя къщата, в която е израснал. Тя е в селцето Вила Фиорито и е направена от чакъл. После ще отида в дома му в Буенос Айрес и накрая на гроба. Там ще му кажа това, което мисля.
- Поддържате ли връзка с роднини на Марадона?
- Да. Редовно си пишем и се чуваме с дъщеря му Далма, както и със сина му Диего, който е в Неапол. Далма ми праща екипи и книжки на Бока Хуниорс. Давал съм и интервюта за Диего на два аржентински сайта.
- Цанко, много се писа за отношенията Ви с брат Ви. Каква е истината?
- Истината е, че сме в нормални отношения с брат ми и го очаквам скоро да се прибере за празниците от САЩ. С децата му също си пишем. Цял живот ще съм благодарен на моя брат, че ме запозна с Диего Марадона.
- Кой искаше да Ви скара преди време с Христо Стоичков?
Това са хора около него, с които се познавам. Нарочно му говориха против мен и искаха да не сме в добри отношения, защото когато съм бил на маса с тях, не съм им цепил басма и съм им казвал открито в очите това, което мисля. Аз съм вярващ човек и зная, че има кой да се погрижи за тях.
- Преди години казахте публично, че нямате брат?
- Това е поредната лъжа, тъй като аз никога не бих казал подобно нещо. В случая дадох интервю на ваш колега, а той съчини инсинуация. Но брат ми ни събра заедно и истината излезе наяве. Аз смятам, че всеки уважаващ себе си човек, не само журналист, трябва да е честен и почтен.