Трябва и акъл

Гордостта на премиера Борисов - бъдещата автомагистрала "Тракия", всъщност се оказа едно гигантско падение. И в технически, и в морален смисъл. Може Росен Плевнелиев да назначава колкото си иска независими комисии, които да дадат "правилните" оценки за качеството на строителството, обаче няма как да изкомандва природата. Дъжд ще вали, вятър ще вее и слънцето безмилостно ще пече. Независимо от щенията на министъра. И по калпаво направената магистрала скоро ще зейнат кратери и ще тръгнат на талази цунами от асфалт. Правителството ще има голям късмет, ако до започването на поредния кърпеж не се случат тежки пътни произшествия с множество човешки жертви.
Обикновено първо стават трагедиите, после властта се хваща за кирките. И се нижат с години ремонт след ремонт. За сметка на нервите и джоба на данъкоплатците естествено. Които няма къде да мърдат, плащат каквото им натресе правитеството и роптаят под нос. А който извиси глас да протестира, било човек, било гилдия, г-н Цветанов му намира цаката - спретва им тайно подслушване и ги изкарва по-страшни и от Пол Пот, или им праща баретите филмирано да ги проснат на земята и да им избият зъбите. После ги показва по телевизиите за назидание на други кандидат-непослушници. Така всякакво недоволство умира още в зародиш. И в държавата е мирно и тихо - като в гробище.
Това е любимата обстановка на г-н Борисов. А за да продължава той да се чувства комфортно, трябва да му се опази непокътнат пропагандният билборд. На него премиерът сочи с пръст към светлото бъдеще, където друго няма освен кръстосващи се магистрали. Лошата новина за България е, че и магистрали реално няма да има. Нищо, че тържествено ще се режат ленти и ще се изливат менчета с вода. Ще има само безкрайно дърдорене кой, как и колко много пречи на министър-председателя да направи това, за което всъщност му липсва капацитет. Вярно, има огромни претенции. Само с тях обаче не може да се управлява държава. Както се казваше в една реклама, трябва и акъл.