Трябва да спрем геноцида над науката

Мариана БОЯДЖИЕВА

Предложението на парламентарната група на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ е за увеличаване на средствата за Българската академия на науките в Бюджет 2016 г. с 12 млн. лв. Срамно е, че спрямо 2015 г. увеличението на средствата за БАН е само с 400 хил. лв., което всъщност е увеличената вноска към Европейската метеорологична служба, която се изплаща чрез академията на науките. Реално увеличението за БАН е равно на нула. При първото правителство на ГЕРБ, когато беше драстично намалена с 40% субсидията за Българската академия на науките, тогавашният финансов министър Симеон Дянков каза, че това е кризисна мярка. За съжаление обаче тя се оказа с тежки последствия и доведе до това, че през следващите години средната заплата в БАН е под 530 лв. Напуснаха около 1500 български учени, които бяха прогонени от тази политика и голяма част от тях, с изключително висока квалификация, отидоха на работа в известни институти в Европа и по целия свят. Това не може да се определи по друг начин, освен като геноцид към българската наука.
Искам да ви посоча част от мненията на български учени, които казват, че това, което се случва с българската наука, е ритуално самоубийство - болезнено и бавно, защото да се източва млада кръв на български учени това реално е едно от най-тежките последствия за развитието и на науката, и на нацията. Не е нормално българските учени да получават заплата, когато започват работа в научните институти, от 400 до 450 лв. средно. Мисля, че те заслужават да имат поне стартовата заплата на началните учители - около 600 лв. Най-малкото, защото изискванията към тях са несъмнено по-високи - да имат докторат, дисертация и пр.
Освен това БАН чрез проекти осигурява 40% от своите приходи. Това е знак, че учените наистина правят сериозни усилия, за да могат да се справят с тази ситуация. Но, за да участват в международни проекти, те съответно трябва да имат и пари за съфинансиране, което не получават в момента. Всички парламентарни групи, с изключение на групата на ГЕРБ, са внесли предложение за увеличаване на парите за наука. Това, за съжаление, е още един знак за отношението към българската наука и смятам, че днес, по време на обсъждането на бюджета на МОН наистина трябва да постъпим разумно и да направим стъпки, които са важни за развитието и запазването на БАН. Защото само с увеличаване на финансирането, на средствата за академията, ние наистина можем да направим крачка напред, за да спре този процес на сериозни трудности пред научните изследвания и пред една от най-старите институции в България, каквато е академията на науките.
Научният потенциал на държавата, за съжаление, се стопява. Губят се утвърдени научни традиции и школи. Развитието на научните изследвания и на възможностите за технологичен трансфер за развитие и внедряване на иновации от научен характер към практиката, към бизнеса, за съхраняване и развитие на научни направления, свързани с българската литература, българската история, българската култура, са на ръба на оцеляването. Вече бяха посочени в предишни изказвания какъв малък е процентът на възможностите на българския бизнес за участие и финансиране на високи технологии и иновации. Затова единственият ни шанс е държавата да предприеме спешни финансови мерки за стабилизиране и укрепване на научния потенциал в БАН като институционално финансиране, в частта научни изследвания, фундаментални, хуманитарни, обществени науки, в частта на капиталовите разходи, но особено в подкрепа за учените с финансови стимули. Става дума и за млади, и за утвърдени учени.
И, разбира се, по линия на проектното финансиране да се осигурят допълнителни възможности по програми за научни изследвания, свързани с националните приоритети, както и средства, чрез които да се подпомогне достъпът на българските учени до международни научни програми и проекти.

Само духовно извисена нация може да прави верни стъпки

Мнението на ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ е за увеличение на средствата на Министерството на културата с 34 млн. лв., което включва увеличаването на единния разходен стандарт на работещите в библиотеките, музеите и галериите в страната на 11 640 лв. Това означава, че всички субсидирани бройки на МК, които са не само в националните културни институти, но и във всички общински музеи, галерии и библиотеки - в системата на музеите и галериите те са 1770, а на библиотеките - 1660 - да бъдат увеличени като единен разходен стандарт в размер на 11 640 лв. Това е увеличение с 1200 лв. спрямо действащия в момента единен разходен стандарт.
Смятаме, че с това увеличение ще отговорим на исканията, които поставиха по време на протестите през миналата седмица работещите в музеите, галериите и библиотеките в цялата страна. Аз смятам, че тези искания са достойни за уважение, защото на първо място протестиращите поставиха въпроса преди всичко за опазване на културно-историческото наследство на България, а заедно с това и за една достойна и заслужена оценка на техния труд, защото това са хора, които имат изключително високо образование и квалификация, която постоянно трябва да повишават. Защото работата в тези културни институции е постоянно в досег с хората, в досег с българската култура. Те трябва да отговарят на онова, което ние като граждани очакваме от тях.
Смятам, че това, което поставиха като искане към българското Народно събрание, към правителството, беше чуто от цялата българска общественост. Освен това те поставиха един изключително важен въпрос - че културата, отношението към българската духовност трябва да бъде надпартийно. В този смисъл днес са направени много предложения за увеличаване на средствата на МК за удовлетворяване на тези искания.
Вярно е, че трябва да направим сериозни инвестиции в българската икономика, за състоянието на пътищата в страната, но заедно с това трябва днес още веднъж да посочим, че само грамотни, само културно извисени хора могат да оценят качеството на живот на българската нация. Защото само една духовно извисена нация може да направи верни крачки в по-нататъшния си път на развитие. Позволявам си да ви припомня думите на един уважаван парламентарист и български историк, които той изрече по време на протеста на работещите в музеите, галериите и библиотеките. Това е проф. Андрей Пантев, който предполагам, че всички вие добре познавате. Той каза, че хората, които протестираха миналата седмица, българските културни дейци и конкретно заетите в музеите, галерите и библиотеките, проявиха гордо търпение като декабристите в Сибир. Само че трябва да имате знания, за да си припомните кои са декабристите.
Затова днес смятам, че трябва да проявим не само уважение, но и разбиране и да направим такава промяна, която поне малко да промени сегашната ситуация по отношение на заплащането на тези хора, и на всичко, което трябва да се прави за опазване на културното наследство. И най-важното - ако това наистина стане решение на българското Народно събрание, тези пари реално да стигнат до хората в българските общини!