Трудът е стока, господа и другари!

Събраха се експерти, вещи в социалните дела, и в присъствието на министъра на труда си поговориха вчера за справедливото и достойно заплащане на труда. У нас. И на нас - наемниците, които никак не е обидно да се наричат "роби на труда", да прощават класиците. Не е обидно, обидни са "месечните възнаграждения", които все не се изчисляват по методологията, която ги завързва за икономическите резултати, за енергийната ефективност, за линията на бедност и пр. съществени "детайли". При това думата ни е за получаваните редовно и навреме заплати.
Поставянето на този въпрос в центъра на вниманието подсказва само един прост факт - че трудът в България поголовно не се възприема като стока, а като повинност. Кой знае още колко години ще минат, докато нашенецът забрави крилатата мъдрост от соцфолклора: "Те ни лъжат, че ни плащат, ние - че им работим." Време трябва и да осъзнаем, че работим не на някого, а за себе си. Ама и как да го разбере българинът, като на "триъгълната" маса най-силно звучи гласът на човека с парите, у когото са и ножът, и хлябът. А това са разбрали и управляващите, затова уж внимателно слушат какво говорят синдикалисти и експерти, но украсяват делегациите си в странство с мастити работодатели. Че и правят невъзможното, за да им организират по едно бизнес форумче, пък белким си докарат някоя печалбица, за да облекчат дереджето на работниците си.
Иронизирам, разбира се. Ние сме последната им грижа! Сериозен човек е подкрепаджията Димитър Манолов и много му разбира на синдикализма, но искрено ме развесели с предложението си "да не се възстановява данък върху добавената стойност на работодателите, които имат задължения към работниците си". Според него тази мярка дори щяла да помогне и за намаляване на измамите с ДДС.
Смешно ми е, защото ДДС-далаверата преди години я измислиха точно хората, които трябваше да следят за тези престъпления. Осъден и до днес май няма, а "мозъците" на операцията продължиха да растат в държавната йерархия и да се инфилтрират в различни партийни структури.
Справедливо и достойно заплащане! Това си е чиста проба коледно пожелание, господа, защото хората скачат на бунт не за прилична, а за каквато и да е заплата, но получена навреме! Не сте наивни, а все се оставяте да ви заглавикат с някаква "криза". Ама тя, кризата, е вечна и извън световната икономическа и финансова стагнация си е липса на политическа воля, на административен капацитет и на жилави корупционни схеми, които не върти оня, който чака заплатата, за да си плати тока и да нахрани децата си.
Няма сфера от обществения живот, в която проблемите на заплащането на труда да не се усещат, призна министър Тотю Младенов. Разбрал старият синдикалист, че без достойно заплащане икономиката не може да функционира.
Икономиката може и да крета, но видяхте какво отчетоха от НАП по данъчните декларации, от които пък 1/3 били сбъркани... Блага има, господа, но откакто свят светува, битката е за разпределението им. Ударете по-силно по масата и честито! От вчера - и с ваша помощ - минималната работна заплата е 148,33 евро, на която би се изсмял и последният грък.