Тривиални грешки

Христо КАЛЕНИЦОВ*

На 22 април 2011 г. министърът на отбраната Аню Ангелов е отправил писмено поздравление до армейски ген. Любен Петров във връзка с неговия рожден ден. По традиция при такива случаи поздравяващият отбелязва накратко някои важни заслуги на поздравения. С това засвидетелства уважението на институцията, която представлява, и придава допълнителна тържественост на личния празник на поздравения. Приемам, че министърът е решил да постъпи така, воден от добронамерени подбуди. Но не за това става дума, а за текста на поздрава, изпълнен с политически, стратегически и професионални грешки.


Политическа грешка е да се изтъква, че арм. ген. Петров, по-точно неговата "принципност, всеотдайност и професионализъм в работата като началник на ГЩ на БА допринесе за приемането на Концепцията за национална сигурност", защото това не е истина. Първо, тази концепция е политически документ, който се изработва от правителството, а участието на началника на ГЩ е по-ограничено. И второ, когато арм. ген. Петров бе началник на ГЩ, такъв документ изобщо не е бил предмет на изработване, обсъждане и приемане. Министърът или е бил разсеян, когато е подписвал документа, или не е добре запознат с фактите.
Правителствата, управлявали страната, когато началник на ГЩ на БА бе арм. ген. Петров (1991-1994) и заели се с историческата мисия да разградят тоталитарната система, рушейки икономиката, земеделието, здравеопазването, образованието и пр., не направиха нищо, свързано с Концепцията за национална сигурност. Факт е, че те не са се докоснали до тази

светая светих материя

за съдбата на българската нация и народ след разпускането на Организацията на Варшавския договор (ОВД) и на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) през 1991 г. и нататък, в условията, които диктуваха България сама да определя своята външна и вътрешна политика, по-конкретно политиката в областта на отбраната, вътрешната сигурност, икономиката, съдебната система, социалните, демографските, етническите, религиозните и други проблеми, имащи отношение към националната сигурност. От своя страна Концепцията за национална сигурност се явява първична спрямо Националната военна доктрина и военния закон. Въпреки това и независимо от политическата апатия на властите към въпросната концепция проектите на нейните производни документи бяха изработени, преди самата тя да види бял свят.
Тук се проявява втората политическа грешка. В поздравителното писмо не се споменава, че по времето на арм. ген. Петров като началник на ГЩ и по негова лична инициатива и авторство бе изработен проект за Национална военна доктрина, който бе одобрен от Висшия съвет при министъра на отбраната и гласуван от МС. Но не бе приет от НС поради нихилизма на политическия елит към изконните интереси на българската нация в началото на "сбъркания" преход.
Трета политическа грешка е премълчаването на огромния принос на началника на ГЩ в изработването на ЗОВС независимо от пречките от министрите на отбраната, правителствата, президента на републиката и голяма част от депутатите. Посочените лица и институции не пожелаха да приемат закона, въпреки че в продължение на две години (1993-1994) се правеха на загрижени и имитираха обсъждане на проекта в парламентарните комисии и в пленарната зала на НС на първо и второ четене. Именно този проект с някои промени бе гласуван през декемрви 1995 г. с приоритетното участие на народния представител и член на Комисията по национална сигурност Л. Петров. Когато тогавашният ген.-лейт. Ангелов представляваше началника на ГЩ ген.-полк. Тотомиров при обсъждането на същия закон в парламента.
Следваща политическа грешка е, че не се изтъква големият принос на началника на ГЩ на БА арм. ген. Петров за

постигане на доверие

между военните щабове и армиите на бившите вероятни противници от НАТО и Варшавския договор България и Турция и България и Гърция след разпускането на ОВД (1991). По инициатива на арм. ген. Петров бяха подписани Одринският документ с Турция и Атинският документ с Гърция (1992-1993) и последвалите стратегически мерки за доверие между армиите на съседните държави, вкл. едностранно изтегляне на военни формирования на турската армия от гарнизони близо до държавната граница с България навътре в турска територия. Тази дейност на началника на българския ГЩ остана чужда за българските власти и те не направиха нищо за превръщането й в трайна външна и отбранителна политика на държавата ни. От НАТО, САЩ и Русия аплодираха тези дипломатически ходове на арм. ген. Петров.
Стратегическа грешка е дейността на стратега и началника на ГЩ да се свежда до "стартирането на реформата във военнообразователната система и редица други структурни и организационни промени в армията". Любен Петров е автор на идеята и замисъла, както и интелектуален и длъжностен двигател и фактор за изработването на Концепцията за развитието на БА, за стартирането и извършването на цялостната военна реформа в епохата след разпускането на ОВД. Тази реформа няма аналог в новата история на България. Тя бе осъществявана с пределно ясна стратегическа цел - БА да се преведе в съответствие с новите реалности в Европа, на Балканите и у нас и да се съхрани като най-важната отбранителна опора на отечеството ни. Като това се извърши на най-приемлива икономическа и социална цена за обществото и военнослужещите, паралелно с утвърждаването на армията като гарант за запазването на държавността. Концепцията бе гласувана от правителството на Ф. Димитров (юни 1992) и още тогава започна да се реализира в онази й част, която можеше да се осъществява без политически и правни условия - Концепцията за национална сигурност, Националната военна доктрина и ЗОВС, които влязоха в сила много по-късно (1996-1999), както и при ограничените финансови средства, отпускани на армията в периода 1992-1994 г. с крайно орязаните бюджети за отбрана. Игнорирането на тези факти от най-новата история на България и нейната армия говори, че някой или се опитва да омаловажи по неясни мотиви приноса на Л. Петров в тази област, или няма понятие за дейността на тогавашния началник на ГЩ. Не знам коя причина е по-приемлива за министъра на отбраната А. Ангелов, който по онова време беше генерал-майор, командващ Противовъздушната отбрана на Сухопътните войски (1990-1992) и зам. командващ на войските (1992-1994), и следователно би трябвало да е запознат с всичко, изложено дотук.
Професионална грешка е министърът на отбраната като офицер да се обръща към армейски генерал Любен Петров просто като към "генерал". Л. Петров е един от двамата живи армейски генерали и единственият в родната история офицер, повишен в това най-високо военно звание в качеството му на началник на ГЩ, поради което е, меко казано, неетично да се титулува другояче. Присъждането на званието армейски генерал бе резултат от признателността на политическото ръководство на държавата към Л. Петров за всичко, което бе сторил за стабилизирането и реформирането на армията и за недопускането на политизирането и въвличането й във вътрешнополитическите битки в онези бурни преходни години.
Ако към момента на изготвянето на поздравлението сътрудниците на министъра

не са имали достатъчно познания

за най-новата история на БА, нищо не им е пречило да прегледат вестниците и архивните документи. Не е важно дали Л. Петров се е обидил от тона и съдържанието на поздравлението. Съществено е друго. Обективно погледнато, едно поздравление не изисква много усилия, ако е налице съответната отговорност, компетентност и принципност на този, който го подписва, без значение кой предлага текста. Самото поздравление като отделено взет акт няма значение за държавното управление, отбранителната политика и строителството на въоръжените сили. Но фактът, че се допускат толкова много и ключови грешки в кратък, тривиален и без държавна важност писмен документ на министъра, може да послужи като индикатор за много въпроси. Или поне за един: дали не се случва министърът на отбраната на Република България да се отнася по повърхностен и недостатъчно професионален начин, когато одобрява или отхвърля доклади на своите подчинени - цивилни или генерали, когато подписва заповеди или предлага на държавното ръководство документи от съдбовно значение за страната ни?

--------------
* Авторът е полковник от резерва, бил е началник на Канцеларията на началника на ГЩ на БА (1992-1994)