Трите грешки на проф. Константинов

Еми Барух

Когато проф. Михаил Константинов публично се ангажира да дари 10 хиляди лева, ако някой докаже и "една-единствена грешка, която да променя резултатите" в досега проведените избори, той направи три грешки наведнъж.

Първата му грешка е етическа. Втората е политическа. Третата е ценностна. Но да караме поред: едва ли някой си въобразява, че ще намери документ, от който да личи по безспорен начин участието на председателя на Управителния съвет на "Информационно обслужване" в изборна манипулация. Следва ли от това обаче, че на последните избори нямаше манипулации? Не, не следва.

За несъвместимост между личните пристрастия на проф. Константинов и заеманата от него длъжност говориха лидерите на три от досегашните парламентарно представени партии. Провокирани от откровението му, че “ако алтернативата на ГЕРБ е да се върне Тройната коалиция, той ще направи всичко възможно това да не се случи”, Лютви Местан и Сергей Станишев настояха за неговата смяна. Служебният премиер Марин Райков също каза, че тези изявления на Константинов са недопустими. Гарантирани ли са обаче честните избори, ако Константинов бъде сменен? Не, не са гарантирани.

Имитации и мутации

Вярно е, че на фона на натрапчивото съмнение относно демократичните механизми в днешна България съсредоточаването на недоверието върху една-единствена личност не дава отговор на въпросите, с които години наред осъмваме след изборния ден, нито обяснява процесите, предшествали гласуването. Но знаците, които публиката разчита през думите и поведението на всяка една от публичните личности (в това число личността на Константинов), маркират териториите, върху които се предполага, че народът ще се срещне с елита.

Тази среща не се случва. Вече 23 години. И едва ли ще се случи и тази пролет. Защото знаците са сбъркани. Етически, политически и ценностно.

На пръв поглед е напълно непонятно, че професионалист с опита на проф. Константинов твърди, че не разбира за какво става дума. (Впрочем, при очевидния конфликт между неговите откровено заявени политически пристрастия и нормалното изискване за експертна безпристрастност на човека, натоварен със статута Председател на Управителния съвет на „Информационно обслужване”, служебеният премиер има само един правилен ход и ако той не го направи, поставя собствената си репутация в конфликт с официално обявената мисия, с която бе натоварен от президента.)

Става дума за дефицит на добросъвестност, за липса на чувствителност към очакванията на улицата, която следи жестовете, слуша интонациите и търси личности, на които да повярва. Например алтернатива на компанията Цветанов-Петрова-Флоров-Георгиев.

Става дума за един типичен за българската политическа класа синдром - синдрома на имитациите и мутациите. Имитации на политическа почтеност, високомерие на привилегированото съсловие, подмяна на представителите на народа с мутирали мутри, необразовани наглеци и самозабравила се върхушка.

Нашето "ние" и тяхното "аз"

Става дума също така за елегантното приплъзване покрай семафорите на властта на една особена група ерудити, импортна стока, “чужда на контекста, несъответна на антропологичния стандарт” (по д-р Михайлов), които са в състояние да обяснят всички знаци на управляващите според произволен алгоритъм, удобен, угоден. Става дума за експерти, които сърфират от проект на проект, политолози и интелектуалци с променлив срок на годност. Хора, които пренебрегват нашето “ние”, заради тяхното “аз”. Днес улицата плаща тяхното вчерашно мълчание. А утре?

Утре са изборите. ГЕРБ е първата партия, която внесе документи за регистрация в ЦИК. Предстоят два месеца на изпитания, на мобилизация, на разочарования, на “сутрешна телевизионна логорея”. Предстои изпробване на медийната резистентност по отношение на национал-популизма. Предстоят поредните монолози на услужливия “елит”. Предстои поредният тест за журналистическа зрялост.