Трио "Арденца" изненада меломаните с "Руска рулетка"

Боряна Статкова

"Руска рулетка" нарече трио "Арденца" програмата, с която се представи на 42-рия международен фестивал "Софийски музикални седмици" в "Студио 5" в НДК. Галина Койчева, Даниела Дикова и Джефри Дийн предложиха една забавна игра с вкуса на публиката. Освен творби на Бетовен и Михаил Пеков бяха изсвирени и няколко от т. нар. "бисови" парчета, съобразно класацията на публиката, която бе обявена след паузата на концерта. Затова и концертът бе озаглавен "Руска рулетка", а револверът гръмна във втората част, когато "стреля" Галина Койчева. Заинтересувах се, тъй като е най-младият член на трио "Арденца", създадено през 2005 г., а сега й предстои и сключване на брак...

- Как ви се отрази този гръм?
- На репетицията пробвахме, но не гръмна, когато стрелях. Въпреки всичко се уплаших. Надявах се до последно да не съм аз "жертвата".
- Знаехте ли колко са куршумите?
- Само един е този, който трябва да гръмне, а в барабана има още 5 празни места. Ако бяхме избрали револвер с 12 места за куршуми в барабана, трябваше да изсвирим 12 пиеси, което е цял концерт.
- Камерната музика трябва ли да "запали" повечето хора?
- Да, особено хората, които създават камерната музика. Хубаво е, че и тримата сме, на първо място, много добри приятели и вече се познаваме до такава степен, че знаем във всеки момент как ще реагира другият. Има професионално разбиране, когато някой иска да поведе или да приложи някаква идея в даден момент. Тримата сме много различни, събира ни най-общо музиката - че сме съмишленици в това, което правим, че имаме желание да продължаваме да се развиваме.
- Участието ви в трио "Арденца" допълнителна дейност ли е, противоположна на работата ви като концертмайстор на симфоничния оркестър на БНР?
- Не е противоположна - мисля, че оркестровото музициране е мащабно камерно свирене. В самата група от 16 цигулки всички се слушаме помежду си.
Попитах пианистката Даниела Дикова дали има хазартна нагласа, за да се заинтересува от "Руска рулетка".
- В нашето трио идеите обикновено извират от Джефри. Спомням си началото на работния период на "Арденца", когато учихме Шостакович, Трио оп. 67. Отчитах факта, че Джефри е американец, а Галина беше твърде млада, за да знаят Шостакович. Разказвах им за всичко руско, което се сещах и може би оттогава датира идеята и за "Руска рулетка".
- А вие хващала ли сте револвер?
- Никога, никога! Много ми харесваше адреналинът, който подготвя всеки концерт. Револверът е съвсем истински. Получихме нужните наставления, а куршумът е като фойерверките за Нова година. Целта на този наш проект е да имаме обратна връзка с публиката - какво тя харесва и иска да чуе.
- Не ви ли държеше под напрежение фактът, че всеки момент оръжието може да гръмне?
- Държеше ме под напрежение друг факт. Анкетната карта, която предоставихме на публиката в началото на концерта, беше с творби от нашия репертоар от миниатюри, бисови пиеси, популярни за публиката, от които присъстващите трябваше да изберат. Никога не бяхме пробвали как да бъдем подготвени да изсвирим нещо на секундата, когато го пожелаят. След като гръмне револверът, разбираш какво следва. А всеки изпълнител свиква с реда на програмата поне няколко дни. Решава я и предварително настройва психиката и физиката си. Това беше шокът за мен. Стрелбата е веселба!           
- Работихте ли с режисьор?
- Ние сме "направи си сам". Поради липсата на средства в България и поради липсата на осветяване на културата у нас, всички сме принудени да сме "самоделни устройства", самозареждащи се и самообучаващи се.
- Добре ли се вместихте в тази нова зала?
- Приемам пространството като клуб, а не като заведение. Концертът премина с внимание от страна на публиката. Нямам против новите форми на концертен живот. В първата част вместихме едно трио от Бетовен, оп. 11, което научихме за първи път. Изпълнението на Трио 2 от Михаил Пеков посветихме на 70-годишния му юбилей. През паузата преброихме гласовете и видяхме какви са предпочитанията на публиката - Рахманинов, "Вокализ", аранжиран за трио; Менделсон, "Песен без думи", обработката на Джефри (за чело и цигулка); "Нани ми, нани, Дамянчо" от Пипков; "Ръченица" от Петко Стайнов и Чайковски, "Мелодия". Изненадващият куршум "гръмна" на Пиацола - "Пролет", когато "стреля" Галя, а бисът беше Гершуин, "Прелюд 1", аранжиран от Джефри за трио.
Американският виолончелист Джефри Дийн (в България от 1991 г., един от основателите на Американски университет в България, с наситена и интензивна солова и участие в различни състави концертна практика, художествен ръководител на софийския фестивал "Седмица на американска музика в България") сега е в САЩ, тъй като е декан и постоянен артист в летния фестивал "Килингтън". Ще очакваме следващите концерти на трио "Арденца", за да се насладим на специфичния им артистичен и спят тон, на интерпретацията им.