Трима рицари на духа

Проф. д-р Минка Златева

Изкуството на общуването е дар, който не спира да дарява - спомените за споделеното преживяване ни навеждат към размисли, носят ни радост и вдъхновение. Това изкуство е особено важно и ценно за учителите, част от които чрез него успяват да се превърнат в наши вдъхновители. Такива бяха и нашите любими преподаватели и колеги проф. Георги Боршуков, проф. д-р Дафин Тодоров и проф. дин Филип Панайотов.    
Как са израснали те, кои са били техните учители, какво ги е насочило към професията на журналиста? Твърде малко знаем за всичко това.

Началото на инициативата

Подтикът да узнаем повече отговори на тези въпроси даде публикацията "Време за благодарност: и 50 години не стигат" на Антония Мечкова, която се появи на 9 януари т.г. в електронния вестник наборе.бг, основан от Валентин Бояджиев. И двамата са възпитаници на факултета. Авторката  даде идеята по случай 120-годишнината от рождението на проф. Боршуков да бъде поставена паметна плоча върху сградата, в която е живял в столицата. Няколко преподаватели и възпитаници на факултета я подкрепихме с готовност и така спонтанно се формира Инициативна група. Предложих на колегите да отбележим с тържество тримата юбиляри през 2023 г. - историци на печата: проф. Боршуков (120 г.), проф. д-р Дафин Тодоров (100 г.) и проф. дин Филип Панйотов (90 г.). УС на СБЖ  ни подкрепи със свое решение, покани за съорганизатор ФЖМК на СУ и с общи усилия на 24 ноември т.г. във факултета това тържество стана факт.  
Главната професионална задача, която си поставихме редом с паметната плоча и други инициативи, бе да открием нови факти и документи за тримата историци в архиви, в срещи с техни  съвременници и да подготвим поредица от статии и репортажи за живота и творчеството им.
Вече 20 публикации на Антония Мечкова, Иван Тодоров, Минка Златева, Къдринка Къдринова, Валентин Бояджиев се появиха на сайта на СБЖ и в наборе.бг. А Ваньо Стоилов помогна за публикация в казанлъшкия "Трибуна-Арсенал". Ето накратко резултатите от нашите проучвания и изследвания.     

Родови корени и семейни традиции
      
Корените на семейство Боршукови са свързани със село Енина в Розовата долина. Името Боршуков означава "набръчкан" от турски. Дядото на професора е пекъл хляб за казанлъчани. А Георги Боршуков се ражда през 1903 г. в града, в семейството на учители - дейни участници в учителското движение. Баща му Еньо Боршуков е активен социалдемократ, кмет на Казанлък и през 1920-1922 г. е успял да завърши "Розариума" и водопровода, да открие общински магазини, да благоустрои улиците на града. Неслучайно първата публикация на сина му Георги в брой 2 на казанлъшкия ученически вестник "Лъч" от 24 май 1920 г., описана от Антония Мечкова, е със заглавие "Към работа!" за благото на народа.
Бащата на проф. Дафин Тодоров е от първомайското село Православен. Димо Тодоров е икономист, доктор на Бернския университет. От Швейцария той сътрудничи на сп. "Ново време" и на профсъюзния ни печат. Читалището в Православен носи името му и поддържа експозиция за него, в която ни заведе Антония Мечкова. Узнахме, че   майка му - педагожката Мара Тодорова, родом от Белица, е основателка на първия у нас Комитет за защита на мира. След години техният син Дафин ще защити дисертация за развитието на работническия печат в България във Виенския университет и ще представлява българските студенти от Виена на Първия конгрес на привържениците на мира в Австрия.
По-старите жители на гр. Златарица в Еленския Балкан помнят вкусните сусамени пръчици и пасти в сладкарница "Везувий" на Ламби Панайотов, чиято работливост и почтеност са пословични. Иван Тодоров и Антония Мечкова ни представят малкия му син Филип, който ще наследи тези качества от родителите си и заедно с любовта си към книгите ще ги вгради в своята принципност  и доброжелателност към хората. Той ще се грижи всеотдайно и за големия си брат - художника Ангел Панайотов, и неговото творческо наследство след настъпил срив в живота на Анджело.

Учители на учителите

В богатата с традиции и с достойни учители Великотърновската мъжка гимназия, днес Профилирана хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий", Иван Тодоров разгърща документите на ученика Георги Боршуков и с "любезно упорство" получава препис от имената на неговите учители - 13 начетени мъже. Най-любопитна фигура сред тях  е Хараламби Бъчваров - физик и математик, най-видният есперантист на града, полиглот. Както установих в ЦДА, Георги Боршуков от 1923 до 1925 г. следва във Виена, а през 1936 г. е изпратен след конкурс на специализация от Дружеството на столичните журналисти за половин година в Париж.
Сред преподавателите на Дафин Тодоров в Института по вестникознание на базата на Архива на Виенския университет ще откроя двамата рецензенти на дисертацията му. Първият - проф. Едуард Лудвиг, е виден юрист и опитен журналист, създател и дългогодишен председател на Пресслужбата на Федералното австрийско правителство (1921-1936), бивш концлагерист в Дахау, представител на Австрия в Съвета на Европа, хоноруван професор и от 1946 до 1958 г. ръководител на Института по вестникознание на Виенския унверситет.
Вторият рецензент е проф. Хуберт Рорахер - доктор по философия на Мюнхенския университет и доктор по право на Университета в Инсбрук. Утвърден специалист в областта на  експерименталната психология. След превратностите на военното време, през 1947 г. става редовен професор в Института по философия на Виенския университет и негов дългогодишен ръководител.
Несъмнено лекциите и общуването с такива бележити личности оставят дълбоки следи в развитието на техния български студент Дафин Тодоров.
Вече много е написано и се знае за преподавателите на проф. Филип Панайотов в Историческия факултет на Алма матер, но за него е   изключително важна дълбоката му връзка и приемствеността с Учителя му - проф. Георги Боршуков, на чието дело става достоен продължител. Всеки млад преподавател и учен би  бил благословен да има за наставник човек, който е образец на всеотдайност, изследователски талант и пълно посвещение на любимата професия. Ученикът оправдава надеждите. "Поколения журналисти израснаха в аудиториите на Факултета по журналистика в СУ с лекциите на проф. Филип Панайотов по история на българската журналистика, винаги изричани с неговия незабравим благ, спокоен, незлоблив, но неизменно втъкал в себе си хармоничната прегръдка между иронията и вдъхновението глас [...], написа Къдринка Къдринова в "Поклон, Учителю!" в деня на неговата 90-годишнина. [...] Със самата си личност проф. Панайотов също беше модел и морален ориентир. Един тъй деликатен и добър човек, чиято вътрешна сила, принципност и последователност можеше да буди само възхита. И това бележеше не само преподавателската му дейност, но и всичко, което е правил.."

Пътища към журналистиката

Любопитно ми беше да науча в ЦДА и в документите от Архива на Виенския университет как  и проф. Георги Боршуков, и проф. Дафин Тодоров  правят завой от инженерството към журналистиката.  
От 1923 до 1925 г. Георги Боршуков е студент във Виенското Hochschule fur Bodenkultur (Висше училище по култура на почвата). Но отделя повече внимание за кореспондентската си дейност за в. "Народ". По финансови причини се завръща в родината, където се отдава на вестникарството.
След като завършва гимназия като кадет във Военното на Негово величество училище, Дафин Тодоров два семестъра е студент в Държавната политехника в София, след което с финансовата подкрепа на брат си Богомил учи още три семестъра в Техническия университет във Виена. През 1948 г. посещава курс по журналистика в Лондон и след завръщането си в австрийската столица става  студент в Института по вестникознание на  Философския факултет на Виенския университет.
Филип Панайотов завършва история в Алма матер, след което работи в БТА, в. "Народна младеж", в. "Пулс" и сп. "Младеж". Редакцията на "Народна младеж" осъществява анкета сред над 6700  младежи и девойки за техните идеали в живота. Това е второто след Иван Хаджийски българско народопсихологическо изследване. Прочита на данните от това изследване прави Филип Панайотов  в книгата си "Автопортрет на поколението".
Открихме още ред подробности за тримата историци. Изразяваме огромна благодарност на всички лица и институции у нас, в Австрия и Германия, които ни съдействаха.
Проф. Георги Боршуков с неговата "История на българската журналистика 1844-1877, 1878-1885" ще остане за нас Рицар на възрожденския дух. Със своята "Чуждестранна журналистика" проф. Дафин Тодоров е за нас Рицар на европейския дух. А с "Вестници и вестникари. Книга за българския печат" и с книгата си за Йосиф Хербст проф. Филип Панайотов остави своите завети за нас и за бъдещите поколения журналисти като Рицар на духа на свободното слово.
Нека не забравяме уроците им.