Три вида избирателна система обсъждаха в НС

По три избирателни системи дебатираха над три часа участниците в заседанието на комисията за взаимодействие с гражданското общество в пленарната зала на Народното събрание вчера. Дискусията включваше представянето на мажоритарната система, на т.нар. германска избирателна система и пропорционалната избирателна система с преференции. Тя беше организирана от зам.-председателя на НС и шеф на комисията Мая Манолова във връзка с изработването на нов Изборен кодекс. В заседанието участваха омбудсманът Константин Пенчев, експерти, представители на Изборния борд към МС, на Сметната палата, на ЦИК, на ГРАО, на НРСБ, на партии и граждански движения. И тези дебати се проведоха в отсъствието на депутатите от ГЕРБ.
Разбирам, че част от идеите са безспорни, други не, затова желанието ни е да поспорим по тях и да отсеем най-доброто, върху което да стъпи новото изборно законодателство, заяви в началото на заседанието Мая Манолова. Трябва да има промени в избирателната ни система, подчерта омбудсманът. Пенчев уточни, че е проводник на идеите, които му пращат хората, които по една или друга причина не могат да се включат в срещите в НС. Янко Петров, едно от лицата на февруарските протести, предложи да се разшири обхватът на дискусията, да се качи в интернет информацията за различните проекти и да се пусне в интернет анкета, за да се види реакцията на хората по тях.
Борислав Цеков от "Модерна България" представи плюсовете на пропорционалната система със задължителни преференции. Според него по този начин радикално ще се повиши влиянието на гражданите върху подредбата на листите. Цеков поиска да се въведе възможност за издигане на депутати за представители на гражданското общество. Той е категоричен, че пропорционалната система с преференции дава по-големи възможности за по-голямо представителство и насърчава конкуренцията.
Проф. Емилия Друмева и проф. Михаил Константинов представиха смесената избирателна система, станала по-популярна като "германската". Друмева обясни, че тя има силен мажоритарен елемент, който определя личностите, за които да се гласува. Спечелените мажоритарни мандати директно отиват в парламента, като биват интегрирани в общия брой на пропорционалното разпределяне, т.е. заемат предните места в пропорционалните листи, поясни тя. Проф. Константинов призна, че германската изборна система е доста сложна, но пък пропорционалната създава партийни елити, които са отдалечени от избирателите. "Със смесената система се дава възможност за явяване на независими кандидати. Сега у нас, за да бъде избран такъв, са необходими 15 000 гласа, а по германската ще са нужни 9000 гласа. Време е да започнем да образоваме българските избиратели", подчерта професорът.
Журналистът Валери Найденов защити преимуществата на изцяло мажоритарната избирателна система. По думите му социологически проучвания сочат, че около 70% от българските граждани искат такава система. Където се практикува мажоритарният вот, няма протести за оставката на парламент и правителство, поясни Найденов. Според него благодарение на начини на провеждане на избори у нас 3 или 30 хиляди души в центъра на столицата клатят парламент, който е избран от 3 милиона.