Три пъти погребан антифашист

Илия Страхилов

Нямало ли е фашизъм в България?

На този въпрос ще се опитам да отговоря чрез съдбите на двама достойни хора от с. Костуринци, Трънско. Двама братя, чиято съдба е сходна - и двамата убити без съд и присъда - единият през 1925-а, а другият - почти 20 години по-късно - през 1944-а. 

Георги Пописаев е роден през 1889 г. Завършил е педагогическо училище. Учителствал е в с. Долно Уйно, Кюстендилско и Радомир. Бил е директор на прогимназията в с. Стайчовци. Един от основателите на БКП в селото през 1919 г. За комунистическа дейност през 1924 г. е уволнен без право да упражнява учителската професия. През 1925 г. е арестуван заедно с друг учител от селото - Стоян Заячаров, чийто баща е имал връзки с полицията и е освободен. Георги Пописаев обаче е закаран в Брезник. Окован във вериги, съпровождан от двама конни полицаи, на 1 май е подкаран за разпит в Перник. По пътя към Батановци, извън Брезник, полицаите го съсичат със саби. Там е и погребан. 

През 1946 г. по инициатива на селото и околийското ръководство в гр. Трън костите му бяха пренесени в двора на училището в с. Костуринци. Извършено бе грандиозно погребение. Аз като ученик също присъствах. Беше поставена паметна плоча с образа на Георги Пописаев. На негово име беше кръстено училището в селото и образуваното между Костуринци и Еловица ТКЗС. След промените училището постепенно обезлюдя. Сградата се поддържаше от населението на Костуринци, Еловица и Стайчовци. В нея хората се събираха и отбелязваха всички празници, рождени, именни дни, срещи с депутати и т.н. След взимането на властта в Трън от ГЕРБ всички училища в Трънско бяха разпродадени. Училището в Костуринци също беше продадено тихомълком, без населението да разбере, на някакви софиянци, които идват много рядко, веднъж в годината за по няколко дни. Новите "стопани" обаче намериха време да изхвърлят паметната плоча и оградата на гроба. 

Една от племенниците на Георги Пописаев се опита да протестира в общината, но тогавашната кметица й каза, че било редно да бъде препогребан в селските гробища за трети път! 

Нищо не пречеше гробът да си остане, тъй като дворът е голям и паметникът беше на 50-60 метра от сградата на училището. Това отношение сигурно е резултат от факта, че цялата фамилия на Георги Пописаев е с комунистически възгледи. 

Един от братята му е Тако Пописаев. Техният брат Евтим и синът на Тако Божидар са партизани в Търновския партизански отряд. На 29 юли 1944 г. отрядът води едно от най-големите сражения в местността Вълча поляна в гората над с. Еловица, в което взимат участие и те. На другия ден много селяните, между които и Тако Пописаев, са арестувани, затворени в училището и бити жестоко. 

В сраженията, които се водят, има много убити и ранени жандармеристи. Техните офицери искат помощ от Тако Пописаев, който е кметски наместник, да организира превоз за извозване на убитите и ранените, но той отказва, като заявява, че не може да помага на тези, които са отишли да убиват сина му и брат му. На 2 август 1944 г. рано сутринта няколко жандармеристи взимат Тако Пописаев от дома му, като не му дават дори да се преоблече и обуе под претекст, че веднага ще се върне. Извеждат го на 100 м извън селото по пътя за Трън и го разстрелват. Оставят трупа в канавката и си отиват... 

На погребението му присъства голямо множество от селото и съседните села. Свещеникът Стамен от с. Лешниковци произнася слово, като казва: "Ние знаем кой уби Тако и ще дойде ден, когато убийците ще отговарят". Този ден дойде след 38 дни - Девети септември 1944 г., но Тако Пописаев не го дочака, а остави 8 деца сираци. Народният съд наказа заслужено убийците. 

След 9.09.1944 г. семейството на Тако Пописаев така и не използва никакви облаги. С изключение, че на съпругата му Стана беше отпусната обикновена народна пенсия.