Трансплантиран пациент струва на държавата 3,5 пъти по-евтино от диализния

Проф. Емил Паскалев завършва с отличие Висшия медицински институт в Плевен. Специалист е по вътрешни болести и нефрология, магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт. Ръководител е на Катедрата по нефрология на МУ-София. Бил е национален консултант по трансплантология. Специализирал е нефрология и бъбречна трансплантация в Мадрид, Лион, Хановер.

- Проф. Паскалев, как се подбира най-подходящият за трансплантация от близо 1000 чакащи?
- Изключително по ясни и конкретни медицински критерии и при най-голяма съвместимост по тях.
- От началото на годината до момента у нас са извършени 9 бъбречни трансплантации. Как може да бъде увеличено донорството у нас според вас?
- В България един трансплантиран пациент след първата година е 3,5 пъти по-малко струващ във финансово отношение в сравнение с пациент на диализно лечение. Трансплантираният пациент може да работи, да упражнява професията си, да плаща данъци (вкл. и здравни осигуровки), да има деца, близките престават да се грижат за него като за болен и т.н. Това са достатъчно важни основания за всяка държава да стимулира този процес за да генерира правилно изразходване на финанси в здравеопазването. С трансплантиран бъбрек всеки пациент може да има нормално дълъг живот. За България най-дълга преживяемост е 30 години на пациент живял до 79 г.
Всички във веригата по осъществяването на трансплантационата дейност да са убедени в предимствата на трансплантацията и да работят за това. Осъществяването на тази дейност в здравеопазването изисква необходимия финансов ресурс - той трябва да е адекватен на тази високо специализирана дейност.
Ако говорим за морал и етика (в общество, държава, здравеопазване, културни ценности...) винаги трябва да знаем, че трансплантираните хора, живеят по-добре от тези, които са на диализа и да не допускаме да има повече хора принудени да живеят по-лошо, отколкото тези, които имат редкия шанс да живеят по-добре.
- Колко години може да се живее на диализа?
- Пациентите на диализа могат да живеят дълго - и повече от 20 години. Българският "рекорд" е 30-35 години. Но този живот е лишен от нормално качество, докато качеството на живот при трансплантираните пациенти е несравнимо по-добро.
- Какво е състоянието на апаратурата за диализа?
- В някои отделения по диализа - добро, в по-голямата част - меко казано "има много да се желае". Апаратите имат технически живот - до 30 000 работни часа. Всеки апарат автоматично ги изчислява. След този живот правилното е да се заменят с нови и то съвременни. Рециклирането им и връщане в употреба е принудително от странични фактори, не професионални.