"Трансфигурациите" на Николай Бузов

Роденият през 1960 г. русенски живописец, дизайнер и моделиер Николай Бузов представи в Голямата градска галерия на ул. "Борисова" 39 премиерна изложба под наслов "Трансфигурации". Двадесет и една работи върху хартия. Всъщност Бузов обича хартията не по-малко от платното. (През 2009 г. спечели наградата на журито на Биеналето на рисунката в Скопие). Цикъл, върху който е работил в рамките на година, своеобразно продължение на предишните му, много добре приети от критиката и публиката цикли: "Абстрактна калиграфия", Мистериозни обекти" и "Гледки". Камерна експозиция, чрез която авторът е направил, бих казал, определено успешен опит да провокира зрителя, за да намери той в тези "илюзорни пространства", каквито всъщност е рисунката, своите светове, своя начин, по който да приеме и тълкува тези абстрактни творби.
"Моето послание в тези работи е да спрем за момент - сподели Николай Бузов при откриването на изложбата - да престанем да се оглеждаме в клиширания начин, по който гледаме на света и да погледнем някъде по- встрани, по-нагоре, по-навътре... Просто един по-различен поглед. Понякога е много важно, когато вървим по улицата, просто да поспрем и да погледнем нагоре. Нещата винаги изглеждат различно. За мен това е посланието. То съвсем не е високопарно, не е менторско, а просто желание в определен момент да погледнем на живота и света по друг начин..."
Без съмнение, интересната живописна структура тук пресъздава немалко емоции, настроения, специфична, особена атмосфера. В някои от работите на Николай Бузов  пространството не е изобразено, а е оставено на зрителя да го усети и почувства. При една елегантност и деликатност на изказа. Използвани са различни художествени ефекти - предимно тъмни масивни почти геометрични структури, различни блуждаещи цветни петна, върху фон от синьо, червено, жълто, оранж, лилаво. Вибриращи цветове и експресивни символи. Връзка и преплитане между свободните цветове и форми в откритото пространство, напомнящо Космоса. Както и неясно формулирани фрагменти, които плуват свободно из това пространство, позволявайки му да определя техните движения. Една по-скоро светла, отколкото тъмна и мрачна игра на багри и символи, довела до търсения от автора и за щастие постигнат ефект на метаморфозата. Една, бих казал, тайнствена със своята атмосфера и сюрреалистична живопис в най-добрия смисъл на понятието.