Трагичен тенор на епохата

Знаменитият руски поет Александър Блок е роден през 1880 г. в Санкт Петербург. Дядовците му са високопросветени дворяни от най-интелигентната прослойка, баба му и майка му са писателки и преводачки на западни автори, баща му е професор юрист, тъст ще му бъде Дмитрий Менделеев.
Младият Блок расте, възпитава се, образова се, пише от юношески години, издава ученически вестничета, мечтае да стане актьор, учи езици и пътува из Европа, когато свършва ХIХ век и когато в Русия се разпада и рухва дворянството. Живее на прелома на две епохи, творчеството му е лиричен дневник, в който говорейки за себе си, той е казал всичко и за другите, където битието е събрало поезия и живот, личност и общество, картина на днешния ден, мечта и представа за утрешния. Тук е сблъсъкът на сития еснаф с неразрешимия трагизъм на духовния човек, на "страшния свят" с "тъгата по идеала", преживяното ще оттекне тъжно в съвършената му лирика и Анна Ахматова ще го нарече "трагичният тенор на епохата". Той, хармонично развита и творчески устремена личност, от "Стихове за прекрасната дама" до "Скити" и "Дванадесет" в лирика, драма и публицистика ще въплъти в словесна хармония съдбовната си преданост към Русия, безсмъртния пламък на любовта, северноруския пейзаж, ще живее само до четиридесетгодишна възраст, но времето ще го признае за "най-популярният и най-любимият поет от първите десетилетия на ХХ век".
В България е издаван и превеждан от много поети, с нови преводи го представяме и днес, 130 години от деня, в който е роден.

Н.В.


Лятна вечер

Лъчите залезни докосват
с ръка пожънатата ръж.
В треви, метличини и троскот
лежи покой на шир и длъж.

Ветрец не вейва, глас на птица
не буди равния простор...
Сега жътварките певици
са вече всяка в своя двор.

Далеч от грижи и печали
скочи на кон без стремена,
отвъд угасващия залез
да срещнеш лятната луна.

1898-1916


Русия

И днес, като в далечно време,
през сто беди и теглила
затъва в кал и водоеми
раздрънканата ти кола.

А ти, Русия, ти, Русия,
със беден ден, но с буден зов,
на плач и радости - стихия,
за мен си първата любов.

Аз теб не мога да те жаля,
към теб съм честен, пък ти смей
да се вречеш недовидяла
на който искаш чародей.

Навярно той ще те измами,
но свойте светли красоти
не би загубила, че няма
как горко да пропаднеш ти.

Какво? Една беда във твойта къща,
пролята пак една сълза,
но ти си си една и съща:
поле, забрадка и бреза.

И невъзможното възможно
става в утрото, макар
ти пак да гледаш и тревожно,
като си крачиш в пътя стар,

и някъде звучи набожно
гласът на нощния колар.

1908

Аудиоиздание на стихотворения и поеми от Александър Блок на руски език

Аметист

Какво е дневникът, какво е
възкръсналият спомен чист?
Понякога ти там си с твоя
пръстен с аметист.

И казвам: - Камъко прекрасен,
гаси ти своите лъчи,
да ме изгарят с огнен блясък
нейните очи.

1900



* * *

Шлепът на живота
тръгва в дълъг път.
Някои подпяват,
някои мълчат.
Ето ги - моряци,
скулести мъже:
раз и два - изтеглят
мокрото въже,
вятърът надува
белите платна
и просветва синя
морска далнина...
Тихо тръгва шлепът,
май че със тъга
къщите го гледат
мълком от брега,
а той бяга, чезне
в пътя си голям...

Нас със тебе няма
да ни вземат там.

1904

Александър Блок (вляво) заедно с Корней Чуковски