Трагедията на "Българската Коледа"

Стотици хиляди българи гледаха и проляха поне по една сълза по време на благотворителния концерт в рамките на инициативата "Българската Коледа" на 25 декември. Видяхме трагедията на българчета, лежащи в реанимационни и интензивни отделения в болници с месеци. Чухме и началници на отделения от най-големите лечебни заведения, които молеха сънародниците си да дарят поне един лев, за да могат да оцелеят или да бъдат лекувани по-безболезнено малките им пациенти.
А дали видяхме истинската трагедия на нашата малка нещастна държава, която не е способна или просто не иска да отдели средства за така нужната специализирана апаратура, която ще спаси или облекчи детския живот? Не е ли унизително за утвърдилите се лекари да се обосновават защо им е нужен един или друг уред и да търсят милостиня за лечебни заведения, принадлежащи именно на държавата? Къде е тази анонимна държава, която един път взема данъци и здравни осигуровки от българите, втори път очаква от тях да са дарители и да изпълняват задълженията й? Престъпно е да се очакват левчета от есемеси, за да се лекуват деца.
Очеизвадно е, че за онези най-горе е по-лесно финансовият ресурс да се налива в асфалт за пътищата, откъдето може да се краде, отколкото да се отделят средства в по-непопулярни сфери като здравеопазването. Държавата все по-често разчита едни нуждаещи се да помагат на други, още по-нуждаещи се. За съжаление "Българската Коледа" се е превърнала не само в синоним на състрадание и надежда. Тя става олицетворение на пълната абдикация на държавата от отговорностите й.
А българинът е давал и ще продължи да дава, напълно осъзнавайки ужаса да събираш лев по лев, за да може да диша едно българско дете.