"Този връх висок е..."

След паметните боеве при Нова и Стара Загора и с. Джуранлии (днес Калитиново) през юли 1877 г. Сюлейман паша не настъпва към стратегическия важния Шипченски проход, а остава в Стара Загора. Според някои сведения "се занимавал с избиване на старозагорци и унищожаване на града им". Запитан по-късно от председателя на съда по време на съдебния процес, той дава следния отговор; "Сега след войната, когато разполагаме с всички сведения за положението на двете противни страни, аз намирам, че е трябвало веднага да се настъпи и завземе Шипка". Съгласно сведения на очевидци, в нежеланието си да се подчини на Мехмед Али паша, който действал в Северна България, Сюлейман паша е поискал разрешение от Цариград "за самостоятелни действия" и се е заел твърде упорито с концентриране на разстроените си и разпръснати войски, с подсилване на бойната мощ с доставка на муниции и продоволствие. Изет Фауд паша съобщава: "Всички ние, от султана та до последния човек, сме възложили всичките си надежди на Сюлейман паша, на популярния военачалник", който бил наречен  "спасител на Турция".
Така че с престоя си в Стара Загора и с нерешителните си действия "спасителят на Турция" дава възможност на руските войски да се организират, да се придвижат и подготвят за неизбежните и решителни боеве на Шипка. След битката при Стара Загора още на 20 юли 1877 г. частите на старозагорския отряд настъпват към Казанлък и Шипка. Към тях се присъединяват IV и V опълченска дружина. Към края на юли предният отряд на ген. Гурко е разформирован, а Българското опълчение се придава към 8-ми армейски корпус под командването на генерал Радецки, чиято задача е била да отбранява Стара планина между Севлиево и с. Беброво. На Шипченския проход, под общото командване на генерал Дорожински, са дислоцирани следните части от състава на 8-ми корпус: 1. На превала при Св. Никола - под командването на генерал Столетов -I,II,III,IV и V опълченска дружина, 2 батальона от 36-и пехотен Орловски полк, 2 полски, една планинска батарея и 5 сотни казаци; 2. На стратегическите пътища за наблюдение и охрана: при с. Зелено дърво, връх Бедек и манастира "Св. Никола" - 4,5 сотни казаци и 2 сотни пластуни: 3. При Габрово, в резерв на горните войскови части - 2 батальона от същия 36 пехотен Орловски полк. Легендарният генерал М. Столетов организирал отбраната на билото на Стара планина при връх Св. Никола (сега Столетов). Зашитниците на този легендарен връх били общо 5500 души. Тяхната артилерия разполагала с 27 оръдия. Срещу тях "на талази" настъпвала многократно превишаващата ги армия на Сюлейман паша, която наброявала 27 000 души.
След дългите преходи и изтощителните кръвопролитни сражения опълченските дружини се нуждаели от почивка, но поради липсата на достатъчно въоръжена сила, те не били сменени и били оставени на стратегически важната и опасна позиция на Шипченския проход при връх Св. Никола. Редиците им били силно оредели, липсата на обоз затруднявала доставката на хранителни припаси и те "често оставали гладни". Облеклото им било изпокъсано. Спели на открито. И независимо от всички трудности, опълченците се отнасяли дисциплинирано и отговорно към дадената клетва. Тъй като руското командване, ръководено от генерал Радецки, нямало сведения за намеренията на Сюлейман паша, то достигнало до извода, че турците "няма да чукат на затворените врата, за каквато са смятали Шипченският, Тревненският и Хаинският проход и че "ще настъпят в посока на Елена", поради погрешно донесение на един руски генерал, който по-късно се самоубива. При боевете на Шипка съотношението на силите било 1 към 5 в полза на турците. Генерал Столетов тревожно и загрижено съобщава на ген. Радецки: "Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман, който се вижда от нас като на длан, се разгръща на 8 версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни, ще се защитаваме докрай, но подкрепления са крайно необходими".
Рано сутринта на 21 август 1877 г.започва неприятелската атака от изток и по фронта. По стръмните склонове на връх Св.Никола тръгват многобройни турски вериги. От върховете Малък Бедек и Демиртепе като лавина се посипват 16 табора и една планинска батарея, ръководени от Реджеб паша. Друга бригада от 8 табора, водена от Шакир паша, започва "демонстративна фронтална атака, която скоро се превръща в действителна по направлението Св. Никола - Орлово гнездо". Към 9 часа сражението се развива "с пълна мощ". След час "силен артилерийски огън разтърсва позицията на Стоманената батарея" и към Св. Никола потеглят нови турски подкрепления с викове "Аллах", които в тътена на постоянно засилващата се стрелба се смесват с непрекъснато "ура" на самоотвержените, храбри и геройски защитници на Шипченската позиция. Турците се стъписват и отстъпват. Независимо от "голямото изтощение, умора, жажда и напрежение", героите на Шипка отстояват своите позиции. Немирович Данченко като кореспондент съобщава: "Цялата слава на първия ден принадлежи на шепата орловци и на българските дружини, между които имаше и 500 млади българи, доведени преди 3 дни съвършено неопитни". Големите загуби на турците принуждават тяхното командване да изостави идеята "за фронтална атака и да разработи нови планове за обходни действия" срещу руско-българския щит. Ето какво пише в своите спомени опълченецът от VI опълченска дружина Мито Анков от Враца - търговец, участник в подготовката на Априлското въстание, председател на Врачанския революционен комитет, арестуван и лежал в затворите на Видин и Русе: "...Към 6 часа опълченците започнаха да си шушукат, че гранатите ни се вече свършили....Турците това и очакваха... Барабани и тръби пак заехчаха, въздухът пак се изпълни с турски диви викове "Аллах...." и дива бясна сган полетя върху нас и когато ние почти се готвехме да отстъпим, се чу вик "Помощ иде! Манол Георгиев от Браила, участник в IV дружина на опълчението, си спомня за епичните боеве: "От гърмежите на топове и пушки се беше заглушило цялото пространство на Шипченския проход. Опълченците се сражаваха като разярени лъвове... За утоляване на жаждата те си служеха с преплескан куршум, когато го туреха в устата си, докато е хладен, утоляваше за минута жаждата им, а хляб от три дни не бяха виждали..."
За решителния бой на 23 август успяват да пристигнат първите части на ген. Радецки.  Защитниците прогресивно намаляват. Привършват боеприпасите. Независимо от това българи и руси рамо до рамо проявяват чудеса от героизъм. Отбраняващите прохода вече се биели със самочувствието на победители. През август 1877 г. под убийствения неприятелски огън около 1000 доброволци, сред които жени и деца, с риск на живота си разнасят на фронта по бойните позиции вода, помагат при строежа на укрепления, копаят траншеи и с желание и готовност изпълняват нарежданията на командването.
В спомените си генерал Радецки пише: "Шипка - това е заключена врата; през месец август издържа тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да пробие, за да мине в Северна Вългария, да се съедини с Мехмед Али и Осман паша, за да разреже руската армия на части и да нанесе решително поражение... Накрая същата тази Шипка  подготви капитулацията на една втора неприятелска армия, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносно шествие на една част от нашата армия към Цариград".