Този, който не е служил

Тамара Шкел

Който не е служил в армията, без да има за това законни основания, не може да бъде приет и на държавна служба, решиха депутатите на Държавната дума, след като приеха поправки в руското законодателство, предлагащи мерки за повишаване на престижа и привлекателността на наборната военна служба. А за онези, които след завършване на висшето си образование, не са се уклонявали от военната служба, законпроектът като поощрение предвижда при останалите равни условия предимство за получаване на допълнително образование не само в руски вузове и научни организации, но и в чуждестранни - в рамките на програми и проекти, финансирани от федералния бюджет.
"Армията днес се нуждае от наборници с висше образование", подчерта актуалността на инициативата на кабинета на министрите зам.-министърът на отбраната Николай Панков.
Зам.-председателят на Комитета на Думата по отбрана Франц Клинцевич обаче заяви, че в сегашните условия са необходими "повече радикални мерки по отношение на избягващите служба в армията". Защо например да не им се откаже правото да заемат длъжности в кметствата, в правоохранителните служби, да не им се забрани да работят в правителството, да бъдат съдии? При това, според Кринцевич, трябва задължително да се усъвършенстват самите норми "за избягване", за да "не останат никакви вратички".
Депутатът от КПРФ (компартията - бел. прев.) Николай Рябов се усъмни в ефективността на предлаганите мерки. Този, който наистина "се е уклонил", като се откупил от воинското си задължение, получава, по думите на Рябов, като правило, "чист билет". Него не можеш да го хванеш. А този, които е бягал от повиквателните, едва ли ще отиде да се кандидатира за държавна работа.
Николай Панков отказа да спори: "Няма лесно решение на този проблем, трябва да се поработи над практиката. Но нормативите са изстрадани. Намерена е добра мярка - на държавна работа не може да бъде приет този, който е трябвало да служи като наборник, но не е направил това".
"Много добра идея", подкрепи авторите на законопроекта депутатката от КПРФ Тамара Плетньова. Тя обаче се поинтересува може ли "с тези два момента - възможност за допълнително висше образование и страха да не станеш чиновник" да се направи наборната служба по-привлекателна?
Панков призна, че службата в армията ще стане наистина привлекателна едва тогава, когато тя бъде наистина безопасна за здравето на войниците и се превърне в истинска школа на живота.
Комунистът Владимир Бортко обаче бе по-решителен, той нарече формулировките в законопроекта прекалено меки за днешната ситуация. Според Бортко задължение на депутатите е да направят службата в армията престижна и привлекателна и затова е необходимо да бъдат приети такива нормативи, че "този, който е трябвало, но не е служил", да не може да получи висше образование и изобщо "да няма никакви обществени перспективи".
"Против течението" бе само либерал-демократът Виталий Золочевски. Той припомни, че от години ЛДПР и нейният лидер Владимир Жириновски се борят да повишат престижа и привлекателността на службата в армията, предлагайки различни мерки, в това число и по-лесно получаване на гражданство на съотечествениците ни от чужбина, преминали през служба в Руската армия. Золочевски "срази" колегите с въпроса "А няма ли отказът да се приемат избегнали служба в армията да се отрази на работата на самата държавна служба? Сред тези хора може да има истински професионалисти, от които тази служба да има нужда?"
Депутатите обаче не се съгласиха. Гласуването показа, че законпроектът няма противници - 438 гласуваха "за".