Той не спира да бъде тук.

За най-опитните от нас той е Шефа, за други - другарят Продев, а за трети е само легенда.
Но винаги е до нас.
За да ни е трудно. И за да ни помага.
Повярвайте, Мили хора - не е лесно да планираш следващия брой на ДУМА пред погледа му от портрета в работната зала на редакцията.
Не е лесно да се стремиш да правиш вестника такъв, какъвто той го отстояваше - силен, честен, професионален, чист, човешки.
Не е лесно да браниш завещанието му: "събитието е такова, каквото е, а не такова, каквото ни се иска; нови идеи; демократичен дух; обективна обществена трибуна; доверие сред читателите и висок нравствен авторитет; свобода на мнението между истински другари и съмишленици; територия на борбата за правда и за справедливост". И все да се стремиш към идеала.
А вярата, че е до нас, помага, защото ДУМА е една и всички българи го знаят. Защото той създаде ДУМА не само като вестник, а като позиция, като кауза, като надежда, като обич.
Вярваме, че сигурно пак е гневен от мракобесното диктаторско време, в което живеем. Че пак е огорчен от царуващата раболепна и бездуховна "журналистика". Но има сили да вярва в доброто. И в бъдещето.
Тези страници са негови. Нека ги прочетем.
Преди десет години Стефан Продев си тръгна. Тръгна си, за да остане завинаги. И днес пак е тук, за да сме по-силни заедно.
"Горе главите, другари!"

ДУМА