Тоскана - сърцето на Италия

Неописуема глъч, смях, от време на време някой се провиква мелодично, тъмнокосите сервьори работят почти тичешком - елегантни и усмихнати, в дългите си черни престилки. Романтичната италианска музика внася що-годе някакво равновесие в целия този хаос и тук-там някой даже припява. Няма суета или притеснение, всички се веселят, така, както умеят само италианците. Това е една типична картина от Тоскана. Отварям скоба, за да вметна, че иначе в областта Тоскана хората са доста по-сдържани от южняците. Те са интересна смесица от деловите и вечно заети северняци и онези - на юг от Рим, известни с "горещата си латинска кръв". Всъщност, както навсякъде в Италия, и в Тоскана преобладават пришълци от всички части на страната.
В началото на миналия век Тоскана е била доста богата зона, което я е направило апетитно място за миграция за италианците. Хубаво е човек да поживее с тези леко горделиви веселяци, за да ги опознае. При всички случаи обаче има нещо, което те грабва веднага - простият им начин на живот. Ако затворим скобата на това малко отклонение и се върнем в тратторията (механа), за да надникнем по масите, ще видим само традиционни ястия - обикновени, семпли, но изключително вкусни, без префърцунени изисканости в чиниите. Това са любимите заведения за вечеря на тосканците и в тях може да се намерят изключително местни вкусотии. Почти всеки град има своята кулинарна гордост, но като че ли богатството в изкуството на Флоренция, централният град на областта Тоскана, е предопределило и кулинарното разнообразие в града. "Pappa al pomodoro" (ястие от домати и стар хляб), "Ribollita" (основно боб и зеле) са част от традиционните ястия от Флоренция. Трябва да вметна, че в тосканската кухня подправките не са на почит. Местните твърдят (и с право), че така насладата от основните качествени съставки е върховна и несравнима. За туристите е еднакво важно да видят галерията "Уфиций", да се разходят из центъра на Флоренция, да се полюбуват на тосканската ривиера, да посетят крепостното градче Сан Джиминяно, както и да опитат божествената "Bistecca Fiorentina". Последната е дебело 4-5 см парче недопечено кърваво телешко. Характерното за Ливорно качуко - яхния от морски дарове. Местните от Пиза пък са горди да поднесат бобена супа или ориз с трюфели, които растат в близкото китно селце Сан Миниато.
Площад със статуя, църква и кафенета и ресторантчета неизменно присъстват във всяко тоскансто селце. В музея "Санта Киара", постройка, изградена през тринадесети век, можем да се възхищаваме на шедьоври на живописта от Лудовико Карди, а също и на Кръста на Деодато Орланди. Тоскана е изключително разнообразна, затова е невъзможно да бъде описана с няколко думи. Всяко село, дори малко и отдалечено по хълмовете, има вековна история, култура и свой неповторим чар. По главния път, който свързва Флоренция със Сиена, е първата ни спирка - някъде по средата между двата исторически града дъхът ни спира крепостният Сан Джиминяно. В пиковите туристически месеци е претъпкано с туристи, но ако се посети през ноември, март или април ще може да се насладим на красивото селце, заобиколено от висока каменна стена. В Средновековието градовете са и обект на нападения за завладяване на територии, та тези високи стени не са рядкост на Апенините. Обикаля се пеша за не повече от час. Разположено е на висок хълм и на няколко места се разкрива зашеметяваща гледка към тосканските винени и маслинени полета. Градчето привлича погледа отдалеч със своите 13 кули, говори се обаче че през античността са надхвърляли 70, по-голямата част от тях обаче са били разрушени през 12 век, за застрояването на градчето с жилища предвид нарастващата популация. Днес жителите са около 8 хиляди и голяма част от тях са заети в туризма. Близостта му с Пиза в миналото е предопределило важно значение на селцето, тъй като там са спирали да пренощуват богомолците, пътуващи за Рим, пристигащи на пристанището в Пиза.  
Флоренция, Гросето, Сиена, Арецо, Прато и Пиза са част от големите градове в областта, всеки със свой централен площад, забележителности и култура. Тоскана обаче е претъпкана и с китни селца, накацали по зелените хълмове с подредените в редици, типични за зоната кипариси. Завинаги остават в сърцата селцата Болгери, Греве ин Кианти, Фиезоле. Болгери е едно малко селище, много добре познато за почитателите на виното. Там се произвежда едно от най-известните италиански вина. Разбира се, бутилка от еликсира съвсем не е по джоба на всеки - цените му започват от 30 евро и достигат до няколко стотачки. Пътят, който води до Болгери, е прав и тесен, ограден от двете си страни с величествени, вечнозелени кипариси. Невъзможно е да останеш безчувствен към красотата, която е възпята от известния италиански поет и Нобелов лауреат Джозуе Кардучи. На върха на хълма ви посрещат първите селски къщи, останали от векове, построени от каменни блокове, с дървени кепенци на прозорците и изобилие от цветя по малките тераски от ковано желязо. Всичко е простичко, но невероятно живописно. От малките площадчета пък се открива гледка към лозята, обримчващи пейзажа с педантичната си подреденост.
Селцето Фиезоле е североизточно от Флоренция, само на 4-5 км от града. Заради близоста му изглежда като квартал на града и оттам се разкриват едни от най-красивите гледки към Флоренция. Освен античната църква "Санта Мария Примерана", там има римски амфитеатър. Фиезоле е бил етруски град, изключително посещаван е от туристи с интереси в археологията, заради откритите римски бани и останки от храм. Сега селцето е предпочитано място за живеене от богатите флорентинци, но в миналото му там са намирали вдъхновение и прекарали период от живота си Бокачо, Пруст и известният американски архитект Франк Лойд Райт.
Ако се върнем към Флоренция, южно от града се се намира наниз от селца, които неминуемо заслужават внимание. В района на Греве ин Кианти на почит са занаятите, виното и добрата кухня, чийто специалитет е прясното глиганско месо. На централното площадче могат да се опитат неповторими наденички от дивечово месо или папарделле (вид паста) с рагу от глиган. Задължително е червеното вино "Кианти" със запазено лого с черен петел. Това са едни от най-добрите червени вина, произвеждани в Италия. Всъщност за страната е трудно да се направи точна класификация, и е почти невъзможно да се попадне на недобро вино. Северна и Източна Италия са известни със белите сортове винено грозде, докато в централните и южните райони преобладават червените, а в Сицилия - белите и ароматни, но не липсват и качествени червени вина.
Прелестите на Тоскана са възпети и от Данте в "Божествена комедия" и запечатани от четките на най-големите художници като Леонардо да Винчи, Донатело, Брунелески, Мазачо, Микеланджело. Накъдето и да тръгне човек в италианската област, няма да сбърка, защото дори най-отдалеченото малко местенце носи автентичен дух от Средновековието, артистичност и красиви хълмисти пейзажи. Освен планинските местности в Тоскана са и едни от най-известните морски курорти на страната от северните Форте Дей Марми, Пиетрасанта и Виареджо, следвани от южните островът Джилио, плажовете около градчетата Гросето и Кастильоне Дела Пескайя и още много други. Градовете в Тоскана имат решаваща роля в периода на културното възраждане през Средновековието. Въпреки вечния спор между местните от Флоренция, Ливорно и Сиена за първенство по чистотата на италианския език, хората от региона са изключително горди от факта, че именно в Тоскана се говори най-правилен италиански без примес на диалекти и наречия.