Точно Цветанов?

Изборът на Цветан Цветанов за член на Комисията за контрол над СРС е не просто скандал, не просто цинизъм, не просто подигравка. Този факт е нещо много по-лошо, твърди Татяна Ваксберг в коментара си и обяснява защо. Бившият министър Цветанов има една присъда и едно висящо дело за злоупотреба с власт. Последното, което би трябвало да следва от този факт, е той да бъде използван като плюс за по-нататъшната му политическа кариера. През тази седмица обаче се случи точно това: човекът с богат опит в съмнителното прилагане на СРС стана член на точно онази парламентарна комисия, която контролира използването на въпросните СРС. Дело номер едно Да припомним фактите. Единствената досега присъда, която Цветанов има, е произнесена на първа инстанция през май 2014 година. Тогава Софийският градски съд преценява, че Цветанов е превишил правата си, като е забранил подслушване, разрешено от съда. Историята е следната: през 2009 година шефът на антимафиотите във Велико Търново Орлин Тодоров е бил заподозрян в нерегламентирани връзки с подземния свят и съдът е разрешил той да бъде подслушван чрез прилагане на специални разузнавателни средства (СРС). Току-що встъпилият в длъжност министър на вътрешните работи Цветан Цветан е спрял това разрешение, написвайки собственоръчно “Не!!!” на общо шест резолюции. Съдия по това дело е Тони Гетов, който посочва, че работата на министър Цветанов е била да изпълни решението на съда, а не да го отменя. Съдът решава, че Цветанов е действал с пряк умисъл, че деянието, както и извършителят носят “завишена обществена опасност” поради големия властови ресурс, с който Цветанов е разполагал. Присъдата е 4 години затвор и 5 години забрана да заема отговорна длъжност. Вместо да изчака решението на съда на следваща инстанция, ГЕРБ включи Цветанов в листите си, с което той получи имунитет. Сега освен имунитет, той ще има и правото да контролира употребата на точно това, с което незаконно и безконтролно се е разпореждал. Дело номер две Второто дело е с по-мащабни обвинения, но в момента е замръзнало някъде по пътя към разрешаването му на първа инстанция. Причината е все същата: имунитетът на Цветанов. По това второ дело той отговаря за неупражнен контрол над мобилното подслушване в МВР. Става дума за сивосиния микробус на МВР, който взе да обикаля София през пролетта на 2013 година и беше свързван с новата мобилна техника за подслушване, внесена от МВР. Разследването е за това, че Цветанов не е упражнил контрол върху нея, докато в същото време чрез нея са били подслушвани безразборно политици, общественици и журналисти. Твърди се, че Цветанов е получавал доклади за резултатите от подслушванията, докато самото подслушване не е било регистрирано официално. И, етествено, нито е било искано от съдия, нито разрешавано. Дори и да не бяха съдебните дела обаче, Цветанов пак щеше да бъде свързван предимно с нелегални подслушвания. Най-прочутият пример си остава незаконният прочит от трибуната на парламента на подслушания разговор между лекари в Горна Оряховица. Тогава Цветанов използва скандалните записи, за да обвини лекарите, че са умъртвили новородено дете, с което в прекия смисъл на думата съсипа живота им, макар и да се разбра, че обвинението е неоснователно. Цветанов и Янева Другият проблем в биографията на Цветанов е свързан с овладяването на съда - институцията, която разрешава подслушването. Именно Цветанов стоеше зад назначението на семейната му приятелка Владимира Янева за шеф на Софийския градски съд - магистрат без стаж, но затова пък гледала дело на фирма, с която има лични отношения. По-късно самата Янева се прочу със съветите, които е давала на МВР. Препоръката ѝ тогава беше да не си личи колко много подслушвания се извършват. Същинският проблем Последното място, което Цветанов е уместно да обитава, е политиката като цяло. Четиригодишният му престой в изпълнителната власт го показа достатъчно ясно. Включването му в контрола на подслушванията обаче е факт от съвсем друго ниво. От това ниво криминализацията на политиката изглежда като завършен процес, а не като пореден етап от процеса.