02 Март 2021вторник09:50 ч.

Пътешествия

Тисвилде - където отново усещаш връзката с природата

Красивото късче земя е отвоювано от пясъците

/ брой: 202

автор:Боян Бойчев

visibility 1181

Никога не съм си представял, че ще посетя това място. Но съдбата често има интересни решения. И ето ме вече в Дания, като крайната цел е Тисвилде, малко градче, разположено на северния бряг на остров Зееланд. От Копенхаген дотам са около 60 километра. Може да се стигне и с кола, но датчаните масово използват жп транспорта. И аз следвам техния пример и се качвам на влак, който прилича и на надземно метро, така нареченият s-влак. В центъра на всеки вагон има отделено голямо пространство без седалки, което е предназначено за велосипеди. Колелетата са другият транспорт, който датчаните масово използват. И в най-малкото градче има обособени велоалеи, по които да караш спокойно. Хората стигат с велосипеда си до станцията, съзнателно валидират картите си на поставени по пероните устройства, качват се влака, слизат на съответната спирка и продължават с велосипеда. Може би затова за по-голямо удобство при по-топло време датчанките предпочитат да ходят с къси панталонки.
За да се стигне до Тисвилде, първо трябва да се прекачиш в Хелерод на друг влак. Гледам пейзажа през прозореца и осъзнавам, че всичко наоколо е пипнато и подредено от човешка ръка. Дори гората, през която минава влакът, е засадена изкуствено, и това си личи по подравнените дървета. Разстилащите се отвъд нея поля са обработени, няма пустеещи земи.
Ето, че стигам целта - Тисвилде. Посреща ме тишина, свеж въздух и спокойствие.
И хубаво време, което, както признават местните, е нещо рядко срещано. Неголеми, кокетни къщички, тънещи в зеленина.
В началото Тисвилде е възникнало като рибарско селище. Името има различни тълкувания, но повечето го свързват с култа към бог Тир в древността и означава "където Тир царува". Други търсят връзка с думите "извор", "гора". Има логика, защото тук се намира петата по големина гора в Дания. Тя започва буквално от морския бряг, веднага след плажната ивица.
Тук извира и прочутият минерален извор "Хелен", водата от който се смята, че лекува всякакви болести. Особена лечебна сила има на 23 юни (нещо като нашия Еньовден). Според вярванията, ако човек пие вода от извора на тази дата през нощта, а след това посети гроба на света Елена, ще се излекува от заболяването си. Разбира се, има и легенда свързана с възникването на извора. Елена или Хелен била добродетелно шведско момиче, което било нападнато от крадец, убито и хвърлено в морето. Тялото доплувало до Тисвилде, където местни рибари и фермери го извадили от водата и решили да го занесат до църквата "Тибирке", където да му бъде оказано християнско погребение. Докато вървели, решили да си починат и на това място от земята бликнал минералният извор. След като поели отново към църквата, един от носачите си позволил да използва нецензурен език, земята се отворила и носилката потънала в нея, като Хелен намерила вечен покой на няколкостотин метра от брега.
Църквата "Тибирке" е другата местна забележителност. Тя е построена на мястото на древно дохристиянско светилище. Била е център на малкото рибарско селище, което е изоставено в началото на XVIII век. Причината са плаващите пясъци, които до този момент са поглъщали земите и къщите, а хората са били безсилни да се справят с проблема. В средата на XVIII век проблемът е решен, но още дълго земята остава пясъчна и безплодна. През XIX век се засаждат много дървета, които създават красивата гора. Днес тя е резерват, в нея растат редки дървесни видове и живеят защитени животни. Постепенно през годините се завръща и животът в селището.
Днес в Тисвилде живеят около 1600 души. Част от къщите са вили, където хората идват на почивка през почивните дни или отпуските. Градчето е изключително китно. Тук човекът се старае да води живот в хармония с природата. Ще спомена само, че видях по уличките между къщите спокойно и без страх да се движат сърни. Самите домове не са големи, повечето са едноетажни. Някои от тях са покрити с традиционните специално обработени сламени покриви. Но в същото време нещо обичайно е да видиш модерни слънчеви батерии. Къщите са в повечето случаи бели, дървени, но има и много боядисани в черен цвят, за да могат да акумулират топлина през зимата. Огради около много от дворовете няма, или ако има, те са от храсти или просто символични. Самите дворчета са спретнати, подредени. Няма го този наш стремеж към показност, няма ги огромните "гимназии", високите дувари, характерни за нашите ширини. Направи ми впечатление, че датчаните карат нови коли, но повечето са от нисък и среден клас. А Дания е една от страните в Европейския съюз с най-висок стандарт.
Стандартът си личи по цените в магазинчетата и заведенията. Скъпичко е, поне за нас. В градчето има няколко магазинчета, откъдето можеш да си купиш храна, дрехи, сувенири. Магазинчетата също са малки, кокетни. От пекарните и кафенетата се носи благоуханният мирис на печено тесто. Тисвилде е не само вилно селище, но и курортно градче, любимо място за отдих на датчаните през летните месеци. Дълга плажна ивица, в която се плискат кристалните води на Северно море, се изпълва с хора, когато времето е хубаво. За дюните вече стана дума, те са тук, но вече овладени. И отново всичко е много естествено и природосъобразно. Край морето има малки бунгала, приличащи на нашите от времето на соца, които така оплювахме. За сметка на това няма грамадни хотели, няма бетонни мастодонти. И никой не си и помисля да си построи хотелището на плажната ивица, нито да огради част от нея за лично ползване, нито да ти дере кожата с такса чадър или шезлонг.
Четиризвездният хотелски комплекс "Света Елена", където бях настанен, някога е бил ферма. Днес това са малки къщички в стил бунгала, изработени от дърво. Вътре всичко е много точно премерено, преобладаващо от естествени материали, без излишен лукс. Ресторантът "Софи" пък някога е бил обор за животните. Ако не бяха снимките по стените, показващи неговото преображение, никога не бих си и помислил. И това ако не е живот в хармония с природата, си мислех аз, докато гледах наблизо един див гълъб да кълве.
Дания е една от най-богатите държави в Европа и е силно социална. Тя има едни от най-високите данъци в света, като за най-богатите достигат до 56,5%. Но за сметка на това здравеопазването и образованието, включително университетското, са напълно безплатни. Социалните помощи са изключително високи, а социалните програми - силно развити. Това дава основание на датчаните да се самоопределят като една от най-щастливите нации в света.
Пътувайки обратно, си мисля колко трудно е било Тисвилде, това малко красиво парче земя, да бъде отвоювано от пясъците. Но си мисля също така колко важно е да знаеш кога да спреш. Защото все ми се струва, че тук човекът е намерил начин да балансира и да бъде едновременно част и от модерния свят, и да съхрани тази толкова важна, но губеща се връзка с природата. Намесата на човешката ръка се усеща, но не е груба, брутална. Може би това, в комбинация със социалното мислене, прави датчаните щастливи.


Къщи, потънали в зеленина


По уличките на Тисвилде


Носи се дъх на пресен хляб...


Някога ресторантът е бил обор

Пак затвориха „зелените коридори“

автор:Дума

visibility 36

COVID-19: Рязък скок на заразените – 2 588 нови случая

автор:Дума

visibility 61

Отново опашки за ваксини

автор:Дума

visibility 153

Сбъркана винетка ще може да се поправя

автор:Дума

visibility 208

/ брой: 42

Прекратяват съдебния туризъм на фирми пред фалит

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 42

"Енерго-Про" очаква 1,7% поскъпване на тока

автор:Дума

visibility 194

/ брой: 42

Гърция спря да тества шофьорите на камиони

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 42

СЗО: Пандемията няма да приключи до края на годината

автор:Дума

visibility 165

Все повече хора желаят ваксина срещу КОВИД-19

автор:Дума

visibility 162

/ брой: 42

Масирана атака в Скопие срещу Любчо Георгиевски

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 42

Противници на Пашинян нахлуха в държавни учреждения

автор:Дума

visibility 155

/ брой: 42

Не на монолога от джипката!

автор:Павлета Давидова

visibility 306

/ брой: 42

Легендарната епопея на връх Шипка

visibility 281

/ брой: 42

Ентусиазмът в първите дни на Свободата

автор:Никола Чолаков

visibility 213

/ брой: 42

Величието на един обикновен руски човек

visibility 211

/ брой: 42

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ