Тихият плач

Едно надцакване върви вече повече от година между централната и местната власт. Правителството, под бруталната режисура на Дянков, мачка с най-различни средства общините. Първо бяха безкрайните счетоводни проверки, после орязаните бюджети, днес са заплахите да се закриват общини.
Много са козовете на диктаторския герберски режим. А общините не виждат светлина в тунела и почти нямат козове в ръкава. Но техният вопъл и стон остава някак тих и нечут, потулен зад шумните тристранки, лекарски протести и дебатите за родното образование. А проблемът с недостига на пари в местната власт не е никак за пренебрегване (стр. 14). И също засяга всеки един гражданин на тази държава.
Вярно, по-трудно е да се обясни, че тъмните улици, затворените детски градини и дупките в асфалта невинаги са продукт на кметска некадърност. Как да повярват хората и на това, че замразените инфраструктурни проекти, които иначе хранят цели семейства, са опит за спасение на парите за снегопочистване и събиране на боклука.
Догодина ще е още по-тежко. Защото идват избори, а парите за местната власт няма да са повече. Защото на хората може да не им е ясно кой точно плаща за училищните автобуси и празните кофи за смет, но са се убедили в едно - ако не си с Бойко, той е против теб. Тихият плач на общините не хваща дикиш. Избирателите видяха и разбраха друго - Бойко днес е премиер и знае как да бойкотира и мачка.
И докато НСОРБ си играе на срещи с Дянков, България рискува да осъмне, обсипана с кметове на ГЕРБ.