Тайните на гипсовото подземие

През 1729 г. херцог Волф Вайнщайн открива, че пепелта от пещерата в неговото владение се отразява особено благотворно върху растежа на растенията. Вика специалисти, които установяват, че това е особен вид гипс - червен и сребрист, който има свойствата на естествен тор. Започва се разработка на залежите и галериите се врязват все по-навътре и по-надълбоко под хълмовете Грюнфилд. По време на неговия наследник Карл Вайнщайн в рудника работят 260 души, които добиват по 1,5 т гипсов тор месечно, който се получава от 15 т скална маса, т.е. рандеманът е 10 на сто. Условията на труд са доста сурови. Температурата целогодишно е 9 градуса, оскъдна светлина се излъчва от карбидни лампи, окачени по стените. Скалните парчета се откъртват с кирки и лостове. Прахта прониква в гърлата и дробовете на миньорите и предизвика заболявания на организма. При 10-часов работен ден средната продължителност на трудоспособност на рудничарите е около 4,5 г. Въпреки това има много желаещи за работа, защото заплащането е високо. Работещите в гипсовата мина получават по 12 гулдена на месец, докато заплатата на един хлебар е 7 гулдена. Затова бащата, който вече няма сили да действа с кирката и лоста, ги предава на някой от синовете си, а самият той преминава на по-лека работа. Една от тях е да се грижи за конете и да ги води, когато теглят вагонетките, натоварени със скална маса. Те се използват и за задвижване на устройствата, чрез които тя се изкарва на повърхността. Конете, преди да ги спуснат в подземието, ги ослепяват, защото зрящите не могат да привикнат с мрака. Те също работят по 10 ч. на ден, но и след това остават под земята. Средната продължителност на живота им е най-много година и три-четири месеца, но повечето умират по-рано. Въпреки всички трудности работата продължава, докато през 1839 г. избликват подземни води и мината се наводнява. Нивото на водата се покачва до 18 м и по-нататъшната експлоатация на мината става невъзможно. Двата входа се препречени с дебели дървени решетки, а през 1912 г. са заменени със стоманени. В периода 1839-1912 г. много хора се опитват да проникнат в мината и някои успяват през вертикалните шахти, защото се носят слухове, че в нея има златни люспи. Всъщност в това няма нищо вярно. Но при подобни авантюристични начинания загиват 68 дущи.
Минават още много години. Вече малко хора си спомнят за гипсовата мина. През 1936 г. Германия анексира Австрия, а през 1939 г. започва Втората световна война. Цялата немска промишленост е милитаризирана. През 1941 г. подполковник Хайндрих Щолке, който е роден в този край, прави доклад до райхсмаршал Херман Гьоринг, че гипсовата мина е подходяща за организирането в нея на производство на военни самолети. Гьоринг посещава мината и одобрява предложението. В края на февруари 1942 г. там започва да работи подземен завод за производство на корпуси за изтребители. В периода февруари 1942 г. - март 1945 г. се използва трудът на 4000 военнопленици и докарани насила цивилни граждани от завладените територии, от които 1700 умират по различни причини. Отначало се работи по 12 ч., а след това по 13 и 14 ч. За труда си работниците получават по 250 г хляб, картофена супа и 2 чаши кафе от цикория. Всеки ден от изтощение и недояждане умират по 15-20 души, телата на които се изгарят. Но производството върви на пълни обороти. Месечно се произвеждат по 145 корпуса на изтребители, които се откарват в околностите на Виена, където се монтират двигателите и въоръжението. При настъплението на Съветската армия в този район, което започва на 16 март 1945 г., германското командване има намерение да взриви подземния авиационен звод, а заедно с него и гипсовата мина. Населението попречва, като прави жива верига. На 15 април е завършена успешно Виенската операция и Австрия е освободена от хитлерофашизма. Заслуга за това има и българската армия, която разгромява германските военни части при река Мур и достига до Крьослерг (на 20 км от Клагенфурт) в подножието на Алпите.
На 9 май Германия е окончателно победена и започва мирното възстановяване на Европа. Австрия си връща независимостта. През 1963 г. по инициатива на местни родолюбци се открива туристически обект - гипсовата мина. За 2 шилинга организирани групи под водачеството на екскурзоводи изминават маршрут от 3 км. Няколко души носят карбидни лампи, за да осветяват пътя. Впоследствие се прокарва електрическо осветление. Голямата атракция се открива през 1971 г. Прокарва се осветена галерия до подземното езеро Зеетрате. По него се прави тур в продължение на 20 мин. с лодки с весла. После те се заменят със задвижване чрез напълно безшумен електродвигател. Създава се чуството, че човек е попаднал в подземното царство на Аид, в което Херон с ладията си превозва мъртвите души към отвъдния свят. Но всъщност всичко е само една атракция, която струва 17,5 евро. При това има установен обичай всеки, който слезне от лодката, да даде по 1 евро на лоцмана. Всичко това става на 60 м под земята, но туристическият бизнес върви и на повърхността. Там се продават картички, сувенири, сандвичи, напитки, цигари. Всички тайни вече са разкрити. За да ги видиш, просто трябва да си платиш.


Туристическата фасада


С лодка към тайнственото подземие


Снимка за спомен от срещата с миналото и настоящето