Тайфунът в душите ни

Филипините пострадаха жестоко от унищожителния тайфун. Срещу природата е трудно да се бори човекът. Това го разбираме, видяхме го. Но при нас вилнее друго бедствие - също жестоко и унищожително. Вселила се у нас омраза. Злоба ни е превзела. Властолюбието е обзело до такава степен  някои хора, че ги е обсебило и побъркало. Всичките тези пороци като яростен тайфун ще изпепелят душите ни български. Ще позволим ли ние, българите, които винаги сме били здравомислещи, да ни унищожат тези пагубни стремежи, тези коварни чувства?
Все за това се питам, докато денонощно по нашите телевизии ни заливат с информации за протести, сблъсъци на българи срещу българи, на граждани срещу управляващи. Появиха се сблъсъци и на етническа почва, което не е характерно за нас. Дотолкова тези репортажи са станали тревожни и натрапчиви, че ни разболяват! Не ни се иска да пускаме вече телевизора! Защото знаем, че страхът, стресът, паниката предизвикват жестоки психосоматични болести, които могат да ни побъркат, да ни погубят. И го правят много успешно! Колко са у нас психично болните? Те са вече повече от 40% от българското население! А колко от хората вървят по улиците и си говорят сами? Виждате ли спокойни и засмени лица? Не! У нас даже детските физиономии са напрегнати, тревожни, състарени. Чия е вината? Кой е виновникът? Къде е причината? Вярно е, че животът ни е труден, безрадостен, изпълнен с несигурност, без перспектива, без бъдеще. Но вина имат и нашите информатори - главно телевизионните журналисти, репортерите, коментаторите, социолозите. Защото те не уточняват - да кажат колко точно са протестиращите, колко са на улицата, колко са по аудиториите, колко учат, колко заключват порти и врати, както в сегашния случай със студентските окупации. Казват: "студентиТЕ, преподавателиТЕ..." и членуват с пълните членове на нашия роден български език. Но това е обобщително, фактически и граматически е неправилно, защото това не значи, че всичкиТЕ студенти, всичкиТЕ преподаватели са на едно мнение, че участват ВСИЧКИ ЗАЕДНО! Правилото - закон за журналистиката, иска ТОЧНОСТ! Да се каже число, бройка, а не да се хвърлят в ужас читатели, зрители и слушатели! Така на едро не се говори. Показват ни полицаи и протестиращи - физиономии напрегнати и даже лица озлобени, окървавени. Чуваме крясъци и писъци и все едни и същи искания: "Оставка, оставка!". Няма нищо вечно и постоянно - това е валидно особено за властта. А после? Какво следва? Кой поема кормилото, кой носи отговорността? Кой решава проблемите на държавата? И това продължава вече няколко месеца - близо половин година! Да, всички ние искаме истинска промяна, искаме действително демократична власт и настояваме за най-достойните и кадърни управленци. Жадуваме ги вече четвърт век!
Разбрахме, че преходът у нас тръгна по грешни пътища. Усетихме физически и духовно, че неправилно сме разчитали на много от управниците ни. Но къде е нашата вина? Ще има избори пак. Ще определят датата. Но ние досега правилно ли избирахме, гласувахме ли за най-подходящите хора? Или ходихме за гъби, или валеше и не ни се излизаше? И въобще дали по изборите се проявявахме като разумни и правилно мислещи? Дали всичките тези хора, които сега крещят по улици и площади, въобще гласуваха? Има ли право да протестира този, който не е гласувал?
Колко много въпроси!
Демокрацията е преди всичко толерантност, зачитане на мнението на другия и ДИАЛОГ. Има ли го у нас това? Не! У нас има преди всичко МОНОЛОГ! И то дотолкова безапелационен, че даже не се слуша мнението на другия, па бил той знаещ и можещ! У нас има управленци, които се мислят за незаменими, могъщи, велики и това ни е най-голямото нещастие. Провалили се като властници и не си признават, не се предават, ами с всички непозволени средства искат отново да командват, да решават, да управляват. Ще позволим ли на такива пак да ни водят? Ще се поддадем ли на провокации, ще работим ли за провалени управленци? Ще се покажем ли пак като услужливи маши в ръцете на подмолни лъжедемократи, лъжеуправленци?
Млади хора, родени след промяната у нас! Нали такива са днешните студенти? Мислете с ума си, с душите си чисти преценявайте внимателно и не допускайте да ви манипулират, да ви лъжат, да ви използват! Ще ви употребят и ще ви захвърлят като мръсни парцали. Най-многото, което ще получите за услугата, е да ви пратят в чужбина. Но видяхте ли вашите предшественици? Колко от тях успяха? Колко от тях са щастливи? И колко от тях си дойдоха отново у нас, защото родината си е родина!
Жалко за употребената енергия, за пропилените в полза на чужди амбиции млади години! Сега е вашето време за учене, за трупане на знания, но и за любов, за радост и за щастие! Не го пропускайте! В ръцете ви е еднопосочният билет за вашето бъдеще! Времето не се връща. И помнете, че насилието ражда само насилие.
А сега, днес, ви е даден шанс голям!  Държавата ви дава и стипендии за УЧЕНИЕ. Настоявайте за ДИАЛОГ! Победете с разумни доводи в диспути и в разговори! Покажете, че сте умни хора, които интелигентно и по новому решават своите проблеми, но и милеят, мислят за обществото и отечеството.