Тайбе Юсеин пред Efirbet: Искам да продължа да побеждавам и да слушам химна на България
Тайбе Юсеин за пореден път показа колко силна, можеща и успешна боркиня е. На първенството на Стария континент в Будапеща тя бе неудържима на тепиха и буквално помете всичко пред себе си по пътя към своята трета европейска титла. Тайбе постигна и нещо, което до този момент не беше правил никой друг български борец – стана първа на голямо първенство, без да даде точка на своите опонентки.
В интервю за Ефирбет България Тайбе Юсеин обяснява как е покорила поредния си връх в борбата, разкрива защо винаги е жадна за спортна слава и кои са следващите предизвикателства пред нея.
- Тайбе, когато тръгвахте за европейското, смятахте ли, че ще стигнете до титлата по такъв убедителен начин?
- Не съм очаквала, че ще спечели златото така категорично, но за мен най-важно беше да взема титлата. Бях добре подготвена и уверена, и знаех, че завися само от себе си, а не от това как ще се борят опонентките ми.
- Каква беше Вашата тактика?
- Стараех се да контролирам всяка среща през цялото време и се получи. Нито за миг не си позволих да се разконцентрирам или да подценя съперничка, въпреки че имах комфортен аванс на тепиха.
- С какво надделяхте над противничките?
- Аз ги превъзхождах най-вече технически и не им дадох повод да си помислят, че могат да ме поставят в неудобни ситуации.
- Допускахте ли, че съдиите могат да Ви попречат, както често се е случвало с български известни борци?
- За реферите изобщо не съм си и помислила. Намирах се в оптимално форма и знаех, че ако показвам най-доброто от себе си, няма кой да ме спре за първото място.
- Казвате, че сте била добре подготвена, но разбрах, че сте имала контузия в кръста преди „Дан Колов“. Защо скрихте този здравословен проблем, който Ви е нарушил тренировъчния ритъм преди турнира?
- Не мисля, че беше редно да давам гласност, нито това да е водещо около мен, за да не прозвучи като оправдание. Щом съм излязла на тепиха да се боря, вече нищо друго няма значение.
- Спечелената титла в Унгария ли е най-специалната за Вас?
- Всеки успех за мен е специален, всяко златно отличие от европейско и световно, както и медалът от Олимпиадата са ми еднакво скъпи.
- Вашият треньор Петър Касабов, наскоро сподели, че може да се борите още по-силно?
- Щом го е казал г-н Касабов, значи е така. Аз винаги правя всичко възможно да се подобрявам и с времето ще работя още повече в тази посока. Трябва да ставам по-добра и технически, и тактически, тъй като конкуренцията се увеличава, а предстоят световни и европейски първенства до другата Олимпиада.
- Като казахте конкурентки, кои ще са те по пътя Ви към световния и Дай боже, олимпийския връх?
- Засега са четири, но очаквам в близките две години да станат повече. Сред тях са американка и бразилка, които съм побеждавала. Има също по една състезателка от Киргистан и Япония, от които съм губила, но и съм ги надвивала.
- Възможно ли е Олимпиадата в Париж да е последното Ви състезание в бляскавата кариера?
- Не съм мислила по този въпрос. Искам само да бъда жива и здрава, да се подготвя по най-добрия начин за Игрите през 2024 година и да съм в оптимално физическо състояние. Ако се получи, ще съм спокойна. Относно това докога ще се боря, отговорът е един – ще излизам на тепиха, докато изпитвам страст и удоволствие от борбата.
- Тайбе, Вие отдавна сте световна легенда в борбата. Не се ли пренаситихте от титли и как се мотивирате за нови успехи?
- Като знам, че с всяка титла добавям нов диамант на короната, винаги излизам на тепиха все едно, че не съм спечелила нищо. При мен е така, мисля от състезание за състезание, от схватка за схватка. Сега най-близката ми цел е световното в Белград през септември.
- Как успявате да поддържате теглото си и да се борите дълго в една категория?
- Изградих режим, за който ми помогна г-н Касабов. Както хранителен и питеен, така и относно начина ми на живот извън тренировките. Свикнах да държа едни и същи килограми цяла година и затова не ми се налага да свалям преди първенство или турнир.
- Кой е най-тежкият Ви момент в борбата?
- Беше, когато имах травма, но продължих да се боря. После контузията ми в коляното се усложни, претърпях операция и 8 месеца не излизах на тепиха.
- Мислехте ли, че това може да е краят?
- Ако трябва да съм честна, не съм мислила за отказване, но се притеснявах дали времето ще ми стигне, за да се подготвя максимално добре за Игрите в Токио. Все пак разполагах само с два месеца и половина.
- Какво почувствахте, когато българите Ви посрещнаха след титлата в Будапеща и след това, което Ви казваха?
- Всички хора бяха мили, сърдечни и добронамерени, всички пожелания докоснаха сърцето ми. За пореден път осъзнах едно нещо – тези всички лишения и къртовска работа в залата си струват, щом след това може да изпиташ такива прекрасни мигове.
- Двуседмичната Ви почивка приключи. С какви амбиции се завръщате към тренировките?
- Започвам от нулата и съм заредена с хъс и енергия. Искам да тренирам пълноценно, да продължавам да побеждавам и да слушам химна на България най-отгоре на почетната стълбичка.