Свръхестественият Горен Алтай

Даря Гонзалес

Неофициалната граница между „цивилизования” и „дивия” туризъм в Алтай преминава през Семинския превал. До превала навсякъде може да се видят хотели с централно отопление и водопровод, а зад превала – същите са по-скоро изключение от правилото.
„Особената енергия” на планинската държава привлича множество пътешественици от всички краища на света. Търсачите на чудеса се стремят главно към най-високия връх на Сибир, планината Белуха - една от свещените планини в света, която местните жители почитат като живо същество. За алпинистите и фотографите особено привлекателни тук са многобройните алтайски ледници – те са над хиляда и петстотин. В народните легенди те са представени като чудовища, хранещи се със сняг. Езерата в Алтай са толкова много, че републиката от толкова години наред се опитва да оспори на Карелия името „страна на хилядите езера”. Едно от най-забележителните езера е Телецкое, което по произход и строеж наподобява Байкал: скална пукнатина със стръмни брегове и малки заливи, изпълнена с кристално чиста вода. В резултат от тектонични процеси Телецкое езеро постепенно се разширява и по прогнози на учените след милиони години по размери ще задмине Байкал. Лодките, ските и разходките с кон, с които е прочут „естественият” Алтай, за мнозина не представляват главната особеност на района. „Свръхественият” Алтай привлича много повече търсачи на приключения: местните шамани гадаят върху клонове от хвойна в свещения огън, разказвачите кайчи от селата Акташ и Уст-Кан изпълняват древни епоси под акомпанимента на топшур, а гърленото пеене в дворовете на малките селца ечи сред шума на планинските алтайски реки, които не замръзват даже при минус четиридесет градуса.
Алтай представлява едно от „местата на сила” за етнографи и уфолози. Тук прииждат даже и хора, които смятат да преживеят там наближаващия „край на света”. По време на Голямата централно-азиатска експедиция руският художник и философ Николай Рьорих е търсил в Алтай следи от Шамбала и сега стотици последовали се отправят „по местата на Рьорих”. По думите на Рьорих, будистките предания за Шамбала са послужили за основа на легендите на алтайските народи за приказната страна Бяла вода, страна на свободата, славянски рай, където направо от небето текат реки от мляко покрай брегове от сладко. Долините на реките Бухтарма и Катун в Алтай представляват на практика физическо превъплъщение на древнославянската легенда, защото там през 17-19 века се заселват доброволно бегълци-старообрядци. Съвременният пътешественик, който успее да се добере до алтайските села Мулта и Замулта, неочаквано попада в оазис на старинния руския живот: вместо набити алтайци го посрещат старообрядци-керажи, сякаш слезли от картини. Те са се установявили тук през XVII век, следвайки разказите за приказната страна Бяла вода, къде няма земен цар, но има добро и справедливост. Мулта и Замулта са крайните райони на населените алтайски земи, като същевременно са и центрове на културното възраждане на република Алтай – тук се възстановяват древни занаяти, дърворезба, традиционни видове тъкане. „Питат ме къде живея, - разказва жителката на старообрядното село Матрьона Уймон, - а аз им казвам – на края на света: ето я моята къща, а зад къщата има канавка, погледнете вътре и ще видите, че стърчи една опашка. Що за опашка ли? Ами на костенурката, върху която се крепи светът...”.
На осем километра от селищата се намира ферма за марали, където алтайците развъждат елени. През пролетта там може да се види, как се режат рогата на животните – т.нар. панти. Етническият състав на републиката е изключително разнообразен – по-голяма част от населението са руснаци (63%), 31% - алтайци, 6% казахи. Въпреки разликата във вероизповеданието и традициите на народите, населяващи републиката, тя е една от най-спокойните в страната: тук се срещат шамански могили и скални православни манастири, езически светилища и старообрядни църкви.
От времето на експедицията на Николай Рьорих малко неща са се променили – Бяла вода така и не е намерена, но местните жители са уверени, че Бяла вода е именно самият Алтай, приказната земя, в които те живеят, с бурните и реки и планини, по които може да се изкачиш на небето.
Един от най-популярните видове туризъм в Алтай е конният. Освен това, в някои райони на републиката може да се добереш само на кон. Кон може да се наеме на практика във всяко село или във всяка туристическа база. Туристическите фирми, ловджиите в резерватите и самите местни жители организират конни екскурзии за всеки вкус, от еднодневни походи и маршрути в почивния ден до многодневни пътешествия с изкачване на хълмове и планини към труднодостъпни езера. Популярен маршрут е пътят към курорта „Топъл извор” по крайбрежието на Телецкое езеро.