Свободата и саламът
/ брой: 153
Да бъдеш студент в днешно време се оказва не толкова трудна задача. Университети - колкото искаш, специалности - каквито искаш... Но една от най-желаните специалности през годините си остава "журналистиката".
Да бъдеш журналист е призвание. За да бъдеш журналист, преди всичко трябва да си справедлив, да слагаш истината над всичко, дори над себе си. Да умееш да посочваш грешките, да не си безразличен. Журналистът е различно племе, което не знае що е страх. Който не го може, не е журналист.
Всяка година темите на изпитите по журналистика стават едни от най-обсъжданите. Кандидат-студентите в УНСС имаха право да избират между две теми - "Право на избор" и "Защо ми е свобода, щом съм беден и гладен? Свободата не може да ме нахрани - предпочитам да съм сит". Интересно.
За правото на избор в демократичната държава може да се напише много. Но като кандидатствала тази специалност бих избрала втората тема. Причината е във въпроса. С него се опитват да ни провокират - по-важен ли е саламът от свободата? Че по-добре ли е да си роб в собствената си държава, но нахранен, отколкото да се бориш за свободата си и да си гладен? Бъдещите журналисти трябва да решат. Трябва да дадат собствения си пример за чувството за свобода. Различно от сит стомах и пълни с пари джобове. Професията се опорочи именно от хора, които искат чрез нея да напълнят портфейлите си. Време е младите да покажат, че свободата няма нищо общо с парата.
Хората, които са се борили за правда и независимост, са били гладни, но остават безсмъртни. Христо Ботев е казал: "Няма власт над оная глава, която е готова, да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество".
Свободата може да те нахрани...