Свобода на словото ли?
/ брой: 219
Свободата на словото беспорно е една от най-важните граждански свободи. Тя е тясно свързана със свободата на мнението, на религията и съвестта. Именно това оправдание - свободата на словото, дава право на всеки да говори и пише, каквото му е на сърце, и то съвсем безнаказано. А в доста случаи това вече прераства в слободия!
След като миналата седмица целият арабски свят гръмна заради доста аматьорския филм "Невинността на мюсюлманите", вчера скандални реклами, призоваващи за война срещу мюсюлманите, втрещиха пътниците в нюйоркското метро. Във френско списание преди дни пък бяха публикувани карикатури на Мохамед. По този повод френският премиер Жан-Марк Еро призова към сдържаност и припомни, че "Франция е светска и правова държава", в която "всеки има право да се изразява свободно". И тези случаи ли обаче ще ги сложим в графата свобода на словото, при положение че точно тя стана причина за протестите на мюсюлманите по целия свят, които взеха и над 30 жертви? Не, вече не става въпрос за свобода на словото, а за богохулство. А богохулството е наказуемо в някои страни. Знаем обаче и колко догматична и радикална религия е ислямът. Та кувейтският парламент прие законопроект, предвиждащ смъртно наказание за богохулство. Пакистанските закони за богохулство също предвиждат наказание включително и смъртна присъда за "оскърбление на исляма". Тези крайности обаче са обект на друг коментар.
Според редактора на споменатото френско списание тези карикатури ще шокират онези, които никога не са чели списанието. И кому е нужен този шок, който неминуемо ще доведе до сблъсъци - неслучайно офисът на редакцията се охранява от полицията? Кому е нужен този сблъсък на верска основа? Това са умишлени провокации, водещи само до нагнетяване и още по-голямо разединение на хората.
Изхождайки от конкретния случай, трябва да отбележа, че и свободата на словото би трябвало да има граници. Дори в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи е записано, че упражняването на свободно слово може да бъде обект на ограничения или санкции, "които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите..." А тази свобода на словото води именно до безредици и съвсем не е "полезна" дори за живота на хората!
Днес много често свободата на словото служи като оправдание и ни дава право на безгранична изява на мисли и чувства. Но докъде може все пак да се простира? Не трябва ли да има някакви ограничения и такива деяния, които накърняват другите, да се криминализират. Свобода на словото ли е, когато твоите думи и действия накърняват отсрещната страна? Все пак всичко си има мярка. Тук вече става въпрос за етика и морал.