Светлото бъдеще пак се отлага
Увеличаващите се цени на продоволствието ще доведат до гладни бунтове по целия свят
/ брой: 37
Галина Младенова,
Калина Йотова
Наскоро премиерът Борисов посъветва българите да "стиснат зъби" през тази година, а от 2012-а всичко щяло да е о'кей. За изминалите 20-ина години този съвет сме го чували честичко, но "светлото бъдеще" още го гоним. И докато на нас от стискане вече зъби не ни останаха, по света се надига мощна вълна от гладни бунтове. Случващото се в Африка (Тунис, Египет) не е случайно и не засяга само Черния континент. Бедността, гладът превземат и други територии.
Броят на хората, които не си дояждат, не спира да расте. Стартиралият през 1990 година амбициозен проект на ООН към 2015 г. да се съкратят наполовина гладуващите в света се провали напълно. Нещо повече - гладуващите на Земята надхвърлиха 1,2 милиарда души още през 2010 година. И тук не става въпрос само за бедните държави - близо един на всеки шест японци живее под прага на бедността.
Прогнозите за бъдещето не са по-розови - в най-скоро време светът ще се сблъска с тежка продоволствена криза, предупреждават експертите. Те дори измислиха нов термин - "агфлация": рязко увеличение на цените на аграрната продукция. Нарастващите цени на храната обаче обричат най-бедните държави в света на гладна смърт.
Днес цените на продоволствието в света бият рекорди. Ерата на евтината храна изглежда свърши. Миналата година природата удари реколтата почти по целия свят. Лятната суша и пожарите в Русия накараха Москва да спре износа на зърно, дъждовете в Австралия развалиха качеството на пшеницата, а жегата в Аржентина намали износа от тази латиноамериканска държава. Началото на 2011 година също не вещае добри времена. Невиждани от десетилетия наводнения буквално удавиха Австралия, а за капак страната бе връхлетяна и от ужасяващ циклон. Малки са надеждите за добра реколта при тези условия. Тежко е положението и в Аржентина и Бразилия - небивали студове, свлачища, порои. Цените на американското зърно ще останат високи, твърди Ройтерс.
Само природата ли е виновна обаче за случващото се? Разбира се, че не. Специалистите вадят много аргументи. Това са и климатичните промени, които превръщат в пустиня бивши плодородни земи. Това е увеличаващото се население на планетата, което според прогнозите в средата на века ще достигне 9 милиарда души. Използването на селскостопански земи за отглеждане на култури за биогорива също оказват влияние върху растящите цени на продоволствието.
Продоволствието обаче е един от основните фактори на политическата и социално-икономическата стабилност на всяка държава. Селското стопанство не бива да се разглежда просто като бизнес, то е основа на живота на страната. При създалата се днес ситуация все повече нарастват опасенията от гладни бунтове. Наскоро Световната програма за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) обяви, че през този януари цените на храните са достигнали исторически пик.
"Съществува реален риск от продоволствени бунтове", предупреди френският министър на земеделието Бруно Ле Мер. Хуманитарната агенция "Оксфам" също подчерта, че поскъпването на цените "трябва да задейства предупредителни сигнали в столиците по света", защото заплашва с глад милиони хора.
Париж, който в момента е ротационен председател на Г-20 (двадесетте водещи световни икономики), обеща да положи усилия за успокояване на нестабилността на цените на хранителните продукти. Засега обаче не е ясно какво смята да предложи Франция. Специалистите предупреждават, че запасите от продоволствие в момента са на исторически минимум.
Явно "светлото бъдеще" отново се отлага...