"Дойче веле":
Светлите бъднини на България
Много далеч от действителността е и поредното твърдение на министър Дянков, че сме се справили с кризата.
/ брой: 263
Ясен Бояджиев
Ако вярваме на министър Дянков, България я очакват светли бъднини: реформирана и излязла от кризата, страната с бързи темпове настига и дори изпреварва останалите държави от ЕС. Това, за съжаление, е далеч от реалността.
Ако не беше министърът на финансите, първото четене на бюджета нямаше да се запомни с нищо. Стандартна скука с известен предизборен привкус. Стандартни хвалби заради финансовата стабилност, допълнена за първи път с „концентриране върху увеличаване на доходите”. Стандартни критики заради бетонирането на бедността и липсата на политики за стимулиране на икономиката. Изправен срещу опонентите си, финансовият министър отговори с пълно мълчание.
България е бедна, защото...
Затова пък, когато всичко свърши, се изправи сам пред камерите и микрофоните, за да съобщи директно на широката аудитория, че България е бедна, защото "60 години са я управлявали комунисти", опозицията е „нереформирана, стара и морално овехтяла”, а „икономиката се води от частни субекти”.
И още: България и Полша са единствените държави в цяла Източна Европа, които са се справили с кризата: "Румъния вече сме я надминали по доходи на глава от населението, сега на нас ще ни трябват още няколко години, за да настигнем първо Гърция и постепенно да настигаме и да надминаваме останалите държави от ЕС”.
И по-конкретно: „Не само, че ще настигнем и надминем Гърция, а ще настигнем и Португалия, ще настигнем и Испания, ще настигнем и всички тези държави, които не са успели да се реформират”. От което очевидно трябва да разбираме, че ние сме се реформирали.
Илюзии и утопии
Проблемът на финансовия министър е разбираем. От една страна предвиденото в бюджета увеличаване на доходите е по-скоро символично като размер и обхват. От друга - на умореното да живее в перманентна криза и лишения мнозинство, което не разбира и не се интересува от макрорамки и макропоказатели, му е писнало да слуша за финансовата стабилност, колкото и опазването й да е задължително и похвално. За това мнозинство бюджетът означава по-скоро тъпчене на място и по-нататъшно затъване. Поради което министърът се опитва да му внуши илюзия за перспектива и движение. Аргументите му обаче са толкова далеч от действителността, че едва ли някой ще се „хване на номера”.
Статистическите данни категорично показват, че доходите в Румъния са с около една пета по-високи от българските. Средната заплата в Румъния е около 500 евро, в България - 385 евро. Приблизително такова е съотношението и при минималната заплата. Средната пенсия в Румъния е 170, в България - 138 евро. Догодина, след планираното увеличение от първи април, средната пенсия в България ще стане около 151 евро, но тогава в Румъния ще е вече 189 евро.
Според последните данни на Световната банка, в която финансовият ни министър е работил, брутният вътрешен продукт на глава от населението в Румъния е с около 20% по-висок от българския. Макар и с по-малка разлика, България е на последно място в ЕС, включително след Румъния, и по брутен вътрешен продукт на глава от населението, измерен чрез покупателната способност с отчитане на различните ценови равнища. Изразен в условни парични единици, за 2011-та този показател за България е 13 980, а за Румъния - 15 140. Тази година нещата едва ли са се променили чувствително.
Разликите по всички тези показатели спрямо останалите споменати от министъра страни, включително спрямо изправената пред фалит Гърция, се измерват в пъти. При крайно бавните темпове, с които се движим ние, „настигането” в посочените от него срокове може да стане факт само, ако тези страни тотално се сринат. Такова „настигане” обаче ще означава катастрофа и за самите нас.
Нито едното, нито другото
За съжаление много далеч от действителността е и поредното твърдение на министъра, че сме се справили с кризата. Още същия ден то бе категорично опровергано от статистически данни за пореден спад в промишлеността, строителството, търговията, заетостта, потреблението. А приетият бюджет не обещава скорошно обръщане на тази тенденция.
Също толкова невярно е и твърдението, че сме се реформирали. Държавата наистина не трябва да се намесва, където не й е работа. Но би могла да стимулира бизнеса, като защитава конкуренцията и премахва административните пречки. В действителност, както научихме от доклад на Световната банка, средата за правене на бизнес в България се влошава. Държавата освен това би могла да реформира публичните сфери, които са нейна отговорност. Но не го прави. Иначе и бюджетът щеше да е друг, и увеличението на доходите - не толкова символично, и растежът - не така анемичен.
А за опозицията министърът е прав - част от нея действително има голяма вина за днешната бедност и наистина изглежда „нереформирана и морално овехтяла”. Овехтели са обаче и бодряческите му обещания за светли бъднини. Опитът отдавна е показал, че ефектът от тях може да е обратен на желания. Вместо да унизи и смаже опонентите си, министърът по-скоро им помага да се върнат във властта.