Светлината на танца

Роден e в София, в зората на Промените, и напълно се чувства като такова дете. В целия му род няма никой, който да се е занимавал с танци. Почти на 16 е, когато за първи път опитва с уличен танц. На 19 години открива балета и постепенно започва да разширява познанията си с модерен танц, джаз и др. Когато си дете, се радваш на всичко ново, сега за мен е същото - обичам да откривам, признава младият изпълнител и хореограф Захари Нанков.

Дипломира се в програмите "Гражданска и корпоративна сигурност" и "Археология" в НБУ, а после и като магистър по балетна режисура в АМТИИ в Пловдив - "имах нужда да дам друга посока на търсенията си". Среща чудесни хора и преподаватели, които "отвориха много прозорци". Всичко това му е помогнало да разбере по-добре танца. Защото той е свързан с обществото, с езика на времето, с музиката, с политиката - накратко с всичко. Класическият танц например се заражда в двореца - като забавление на краля и придворните, той е общуване, етикет. Уличният танц не е нещо различно - епохата, етикетът са различни, хората обаче са хора и те имат нужда да общуват, пояснява артистът. По неговите думи, неслучайно в първия учебник по танц страниците, описващи движенията, са едва няколко. Всичко друго е етикет, поведение, характер, защото механиката на тялото е една - два крака, две ръце, глава, другото е отвъд.

През годините открива много неща за танца и хореографията и обиква всичките му форми - уличен и модерен танц, балет, джаз, степ... От дистанцията на времето мога да кажа, че душата е искала, но тялото не е говорело езика. Затова обичам всички цветове на дъгата, животът ми не е черно-бял, нито различни нюанси на един цвят, той е син, червен, жълт, зелен. Научиха ме да обичам, да разбирам характера, който всеки танц носи - това и много други неща като творец и човек дължа на Цветанка Гергинова, мой ментор и учител, споделя Захари. Щастливи са хората, които могат да срещнат своя учител - аз съм от тях. Тя е човекът, който не само за мен, но и за много други носи светлината на танца и ги кара да обикнат това изкуство, тя е толкова близо до хората! Учил съм се от нея и продължавам да го правя, а спектаклите, които сме осъществили заедно, или в които съм й асистирал, са били специални моменти, допълва младият танцьор.

Захари Нанков създава през 2008 г. танцовото студио "Hyphers", чиято основна цел е да развива у младите култура на движение и отношение към изкуството на танца. Вярва, че обучаването на деца и младежи му дава много и му позволява да види т.нар. утре, което идва с новите поколения. Всичко за него се оказва едно постоянно търсене - на нови идеи, изразни средства, превъплъщения, дори проблеми, които да поставя на сцената.

Темите, които вълнуват детето и младия човек днес, не са по-различни от тези отпреди 100-200 и кой знае още колко години - доказване, зрялост, утвърждаване, любов, приятелство, болка... Просто са скрити зад други думи, множество техника и океан от информация. Иначе мисля, че си говорим за същите обикновени неща, казва Захари. Спомня си как неговият професор по археология обичал в лекциите си да казва, че "ако можехме да вземем човек отпреди 20 000 години, той с не по-малък успех ще завърши университет". Май хората отвътре не сме се променили много, но променяме всичко около себе си, усмихва се младият артист.

От години Захари с удоволствие съвместява работата на танцьор-хореограф-творец и на преподавател. В първия случай е отговорен предимно към себе си и изкуството, във втория - и за възпитанието и формирането на подрастващи. Каквото и да правиш, ако нямаш отговорност към себе си, едва ли ще я проявиш към някого или нещо друго. А ако не полагаш грижа за тялото и духа, те ще се обърнат срещу теб, убеден е Захари. В творчеството всеки подхожда различно, но то идва от теб самия - такъв, какъвто си. Къде с повече дисциплина, къде с по-малко и, разбира се, с шанс можеш да станеш голям творец. Ако обаче си зает само със себе си, няма как да бъдеш добър учител.

В отношенията си с хората младият творец се ръководи от максимата - бъди това, за което говориш, няма по-добър пример. В работата си като педагог ползва опита на своите преподаватели: споделя мирогледа си, но никога не се стреми да го налага. Учителят трябва да е безупречен в думите и делата си, особено когато работи с деца и младежи. Понякога се изненадвам как хората подценяват отговорността, която имат. Дори само две очи и уши да те гледат и слушат, ти носиш отговорност, защото това е доверие. А ние все повече се отдалечаваме от смисъла на думите. Търпение, любов и смирение - това научавам всеки ден, казва Захари.

През годините той работи както за подготовката на млади танцьори, така и в популярни телевизионни формати. Част от творческите му проекти са свързани с изпълнители, към чиито песни прави танцови постановки за сцената или за видеоклипове. Връзката, взаимоотношенията, които изграждаш с един човек, са водещото. Опознавам го и разбирам защо създава изкуството си по този начин, и така вече започва моята работа, пояснява Захари.

Често е канен да журира танцови състезания и фестивали у нас и по света - тогава трябва да обглежда и оценява много детайли, и нищо да не убягва от експертното му внимание. Всеки притежава своите силни страни - някои са великолепни изпълнители, други са много изразителни. Но има ли изравняване, винаги ще подкрепя танца, а не брилянтната техника без душа, категоричен е хореографът.

В последните месеци Захари, както всички, е ограничен в своите разностранни дейности. Извънредното положение промени много идеи и планове - моите и на всички колеги. Усещането, че нямаш личния контакт с хората, наистина тежи. В залата винаги провеждам класовете си, воден от това, кои хора са там, какво е настроението в групата, какъв е денят. Сега дните се сливат, хората са далеч и всичко е толкова различно, признава артистът. Изпълнен е с нови идеи и с нетърпение пак да се втурне в света на музиката и танца заедно със своите колеги, приятели и възпитаници.