СВЕТЛАНА ЕНЧЕВА: С гордост представяме богатствата на музея

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА

СВЕТЛАНА ЕНЧЕВА е родена в Пирдоп. Завършила е СУ "Св. Климент Охридски", магистър геолог-геохимик. Била е геолог в рудник "Медет" - Панагюрище, специалист в "Минераложка лаборатория" към НИПРОРУДА в София, геолог в "Петрографска лаборатория" към "Енергопроект" в София и в "Петрографска лаборатория" към "Геоложко предприятие за лабораторни изследвания" в София. Работи в Националния музей "Земята и хората" от 1992 г. - започва като информатор/пазител, след това е специалист, организатор, уредник в отдел "Връзки с обществеността", ръководител отдел "Изследователски лабораторни, теренни изследвания и научен архив", а от 2021 г. е директор на НМЗХ. Авторка е на две книги и на 36 научни публикации, участничка в научни конференции и симпозиуми у нас и в чужбина, както и в международни минераложки експедиции. Откривател е на нов минерален вид за света от района на Източните Родопи, както и на 9 нови минерални вида за България. Носителка е на медал "А. Е. Ферсман "За заслуги в геологията" на Руското геоложко общество. 

- Госпожо Енчева, в края на април се състоя 31-вото издание на Международния музикален конкурс "Музиката и Земята", който от самото си създаване се провежда в Националния музей "Земята и хората". Как продължава тази дълголетна традиция?

- Конкурсът е посветен на Деня на Земята - 22 април. Създаден е заради самата концепция на музея - да показва не само уникални минерали, а да бъде духовно средище за широки групи от обществото. Идеята беше чрез изкуството да се формира ценностна система с ново отношение не само към Природата, но и към Човека. Това е отразено в самото име на музея - Земята и хората.

Затова още със създаването му започнаха да се организират научни форуми, концерти, спектакли, различни изложби, включително на живи животни и растения, на почви и т.н. Така се зароди и този конкурс, за който се композират и се изпълняват произведения, свързани с природата. 31-вото му издание отново събра многобройна публика, а участниците бяха над 50. Както сподели проф. Жени Захариева, инициатор и артистичен директор на конкурса, тази година имахме невероятни участници и изпълнения и най-малко пари за награди... Оттук са тръгнали много, вече известни изпълнители и композитори. Някои от младите музиканти получиха стипендии за обучение у нас и във Франция. Много се радвам, че дъщерята на проф. Захариева - Дарина Малеева, която като малка беше участничка в този конкурс, сега е член на журито и организира такъв конкурс в Орсе, Франция, с мотото "Да спасим природата чрез изкуство". Има желание да поеме със свои колеги и българския конкурс и да се получи една приемственост от млади хора, които да продължат традицията.

- Виждам, че в момента е в процес на изграждане орган...

- Това е първият самоделен орган, който някой прави в днешно време. Негов автор е Росен Драганов - завършил е Музикалната академия, обича минералите, както и да ходи в командировки, да събира ахати, да ги реже и полира. Процесът върви бавно, тъй като той си купува частите, а когато имаме пари или съберем някаква сума от благотворителни концерти, му даваме за някои части от електрониката и за регистри, които поръчва от Швейцария. Не зная дали в света има друг музей с орган...

- Миналата година отпразнувахте 35 години от създаването на музея с много разнообразни инициативи. 

- Хубаво е, че през годините си запазваме старите приятелства и създаваме нови. Минералите, които имаме, са благодарение на даренията, както с дарения е създаден музеят. В една от залите сме представили новите постъпления, сред които има освен красиви, и редки образци. Например миналата година приятели на музея бяха намерили интересни находки край София, донесоха ни ги и се оказа, че са скални структури, които досега не бяха намирани в България и по принцип са екзотични в света. Описахме ги и ги представихме на конференции. Нови за България минерали са описани от образци на дарители. Много е хубаво, че дарителството се увеличава.

- Представихте и част от дарение, на базата на което е изградена колекцията на НМЗХ. Може ли да се види сега?

- Специално за 35-годишнината подредихме витрина с любими образци и собствени находки на основателя на музея доц. Михаил Малеев, които досега не бяха показвани, а се съхраняваха във фондовете. Той с голяма носталгия и любов се върна към тях. Представихме и образци с историческа стойност на световноизвестни учени отпреди два века и такива, които са публикувани в монографии. Тази витрина ще стои и през 2023 г., за да я видят повече хора.

- Периодично подготвяте тематични изложби, които разкриват връзката на минералите с всекидневния ни живот, като например "Умни минерали за умни телефони".

- Стремим се всяка година да правим нови изложби, за да поддържаме интереса на постоянната ни публика. Изложбата "Умни минерали за умни телефони" бе посрещната с много голям интерес. Тя съчетава научната с полезната съвременна информация. Разкрива защо трябва да рециклираме телефоните и напомня, че природните ресурси не са неизчерпаеми. Спряхме се на темата за телефоните, тъй като това е масово явление в нашето всекидневие. Три пъти годишно организираме и базар на минералите, откъдето идват и много дарения. Направихме изложби за кехлибара, за вкаменените дървета и т.н. 

- Освен да представяте на нас, посетителите, това безценно богатство, развивате и научна дейност, нали?

- Да, макар че нямаме научна група официално, представяме добри резултати, участваме в геоложки конференции. Миналата година в рудник "Ерма река", Златоград, колеги намериха красиви сини сталактити. В тях, заедно с доц. Цвета Станимирова, кристалограф от СУ, описаха нови минерали за България. Един остава да бъде доизучен с потенциал за нов в света. 

- Може ли всеки да донесе камъни за изследване във вашата лаборатория?

- Гемоложката ни лаборатория през последните години се радва на голям интерес. Повечето хора идват с обработени камъни на бижута, за които им е необходим сертификат. Напоследък набавихме и нова апаратура за тази цел. Всеки може да посети лабораторията в сряда от 10 до 12 ч., с предварително записване. Когато се изнасят минерали извън граница, само нашият музей е оторизиран да даде удостоверение за митнически контрол. Тези дни към нас се обърнаха колеги от НИМ, които имаха нужда от диагностика на каменни артефакти и ние ги окачествихме. Археологическите музеи в страната трябва да свикнат по-пълноценно да ни ползват, добре би било да направим и общи проекти.

- През 2022 г. сте имали 32 815 посетители. Но как преживяхте годините на пандемията?

- Беше много трудно, дано никога не се връща този кошмар. Тогава заложихме повече на възможностите на Фейсбук, всяка седмица уредниците на музея представяха различни теми - за фондовете, за историята, за отделни минерали, за техните свойства и др. Когато отпаднаха ограниченията, и посещенията, и събитията се увеличиха значително, а оттам - и приходите. Напоследък много се засилиха посещенията на чуждестранни туристи.

- Погрижили сте се информацията да бъде достъпна и за тях - всички табла са представени на български и английски език.

- Задължително, когато изготвяме материали за изложба, те са двуезични. Миналата година подготвихме по проект виртуална разходка из музея, която може да се гледа в сайта и сега. Тя дава представа какво може да се види при посещение в музея. Новите технологии много помагат, но колкото и да ги използваме, няма как да заменят един добър екскурзовод и разказвач на истории. Ние нямаме екскурзоводи, както в миналото, защото от много години нямаме такъв щат, така че уредниците водят групите. Когато музеят е започвал работа, екипът е бил около 80 души, днес за всичко сме 28 души - за наука, за беседи, за идеи за изложби, за миене и подреждане на витрини и т.н.

- Разкажете за школата и кътовете за млади любители, в които децата могат да добият знания и известен опит.

- Децата са на специална почит при нас. Имаме една много сърцата колежка, която е геолог, но всеотдайно се посвети на работата с деца. Тя продължи школата по минералогия и геология, създадена още в първите години на музея, която е безплатна. Възпитаници на тази школа завършиха геология, станаха дарители на музея. Разработени са специални уроци, програмата е качена на сайта ни. Подготвени са и ваканционни игри, познавателни и забавни - да промиват злато, да могат да познават камъчета под лупа, да правят рисунки с тях... Много е важно да научим от малки децата да обичат природата. А това, че не се изучава геология в училище, е голям пропуск.

Поддържаме много добри контакти и отношения с хората и организациите от минния бранш. Тази година за първи път се обърнахме към някои от тях за малка финансова подкрепа за школата - да покрием поне консумативите, с които се работи, за минераложки екскурзии и т.н. Много сме щастливи, че тези дни ни се обадиха от "Асарел-Инвестмънт" да сключим договор. 

- Имате ли млади колеги, на които допада работата в музея?

- Не са толкова, колкото ни се иска. Проблемът с младите хора е сложен - както е известно, заплатите в културата не са атрактивни. Би трябвало всеки от нас, които сме близо до пенсионна възраст, да има до себе си млад специалист, когото да обучи. Постоянно се опитваме да го правим. Имаше един по-млад колега, доктор, който работеше с удоволствие, но от една фирма му предложиха по-висока заплата и той напусна. Сега имаме трима млади колеги, единият още учи за магистър, които много успешно се справят. За мен работата в музея е дори по-интересна от тази в научните институти, защото е разнообразна и те прави по-широк специалист. Обогатява и общата култура.

- НМЗХ е организатор на международния симпозиум "Съхраняване на минералното разнообразие". Колко години вече сте негови домакини?

- Той бе създаден по идея на г-н Малеев. Участваха известни световни учени, които ни подаряваха минерали, открити от тях. Идваха учени, музейни работници, природозащитници; с Минераложкия музей в Москва и с този в Атинския университет имаме договорни отношения и това взаимно ни обогатява. Общо в света има около 5900 минерални вида, ние притежаваме 1641. Това е благодарение на тези колеги, с които имаме не само научни, но и приятелски контакти. Благодарение на тях ходехме и на експедиции в чужбина, изпращали сме проби за изследване... Но, за съжаление, не успяхме да осъществим единайсетото издание на симпозиума - най-напред заради пандемията, след това заради войната в Украйна. 

- Освен финансирането от Министерството на културата, осигурявате ли допълнителни средства чрез кандидатстване по програми?

- Да, миналата година успяхме да спечелим няколко проекта в Министерството на културата и НФ "Култура". Благодарение на тях дооборудвахме гемоложката лаборатория с инструменти за диагностика на минерали, подобрихме част от вътрешния интериор и работните места, получихме допълнителен реквизит за различни изяви. Асансьорът и други съоръжения за достъп на хора в неравностойно положение, описанията на тактилна азбука, насоченото осветление, дори отпечатването на необходимите за фондова работа многобройни книжа по нови изисквания на МК са направени по проекти. Но тази година още няма зададен нито един проект...