Светата Православна Църква почита Пресвета Богородица Троеручица

На 12 юли Светата Православна Църква почита чудотворния образ на Пресвета Богородица „Троеручица”, чудотворно копие на който се съхранява и в Троянската света обител от 1600 година.

Както иконата „Св. Богородица Одигитрия“ в Рилския манастир, така и „Св. Богородица Триръка“ Троянска произхожда от Св. Гора.

Иконата на Божията Майка е получила своето име през VIII век, когато във Византия бушувала иконоборческата ерес, поддържана от императора на Византия Лъв III Исавър.

По това време в Сирия живеел св.Йоан Дамаскин, висш сановник в двора на дамаския халиф. Той написал три трактата „Против порицателите на светите икони“, а с писма изпращани във Византия, св.Йоан пламенно изобличавал еретиците. Мъдрите вдъхновени писания довели до ярост императора иконоборец Лъв III, но тъй като авторът им не бил византийски поданик и сам императорът не можел да го накаже, той пратил на дамаския халиф измамно писмо и го наклеветил, че уж иска да предаде Дамаск на византийците.

Разгневен, халифът на Дамаск заповядал да отсекат дясната ръка до китката на преподобния Йоан и за назидание да я окачат на градския площад. Същият ден вечерта, когато гневът на халифа се уталожил, св.Йоан измолил от него отсечената си ръка, допрял я към китката си и паднал на колене пред иконата на Божията Майка. Той дълго се молел Пречистата Дева да излекува ръката му, писала в защита на Православието. След дългата молитва той задрямал и тогава му се явила Божията Майка, която му казала: „Ето, ти си здрав. Труди се прилежно с изцелената си ръка за славата Божия!“ Когато св.Йоан се събудил, видял ръката си невредима.

От благодарност за станалото чудо той поръчал да прикрепят към иконата на Божията Майка сребърно изображение на отсечената ръка. Така иконата получила названието „Троеручица“. Скоро след това свети Йоан постъпил в манастира на преп. Сава Освещени, като взел със себе си чудотворната икона на „Света Богородица Троеручица“.

Иконата се пазела в манастира до XIII век, когато по Божие внушение била дарена на св.Сава Сръбски и пренесена в Сърбия. По време на турското нашествие християните поверили опазването на иконата на самата Божия Майка, сложили я на осле, което само стигнало до Атон-Света гора и спряло пред вратите на Хилендарския манастир. Там чудотворната икона „Света Богородица Троеручица“ от св.Йоан Дамаскин била поставена в олтара на манастирския храм.

Образът на чудотворната икона на „Св. Богородица Троеручица“ бил разпространен в много православни страни.

Вярващият народ от близо и далеч гледа на нея като на голяма Божия милост към българския народ, дарена в най-тежките години на робството. В анонимния летопис на манастира се съдържат и доста сведения за чудотворната икона.

Йеромонах от Света Гора на път за Влашко минал оттук. Той носел със себе си и една чудотворна Богородична икона, дар за близките си във Влашко. Заинтригуван от вестта, че в Троянската планина отскоро се подвизава благочестив отшелник с послушника си, светогорецът се отбил при него и прекарали заедно в постнически подвизи доста време. Народът от близо и далеч се стичал за поклонение на светата икона, която показала не малко чудеса в Троянските предели. Поради това дълги години след посещението му светогорският монах бил споменаван с добри думи.

Като дошло време да продължи пътя си за Влашко, той оседлал коня, прекръстил се и тръгнал на път. Но не излязъл още от двора, конят се препънал и паднал. В това духовникът видял Божи знак, отложил пътуването си и се върнал с иконата при отшелника. След време отново потеглил на път, но на същото място конят му пак паднал. Сега вече той разбрал, че това става, защото иконата не желае да напусне това място. Отшелникът го увещавал да остане, за да служат заедно на Бога, както – види се – и Бог желае. Но пътникът от Света Гора жадувал за по-спокойни предели, далеч от турските произволи. С дълбок поклон и умилни сълзи той се простил с иконата и отпътувал сам с Бога в сърцето си.

 Троянският отшелник скоро привлякъл още неколцина братя, които построили за чудотворната Богородична икона малка дървена църквица и започнали да служат в нея. Броят на поклонниците и заселниците нараствал, за тях построили килии и странноприемница. Така възникнал Троянският манастир.

Славата на чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица” се разнесла на длъж и шир, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея: болни се изцерявали, прокажени се очиствали, неми проговаряли, разслабени прохождали. На всеки за всичко помагала. И не само на верните, а и самите турци не изоставяла, когато прибягвали към нея с вяра в помощта й.

 Св. Богородица спасила местното население от земетресение и от чумата през 1837 година. Заразата била обхванала целия край и цялото население – християни, евреи, турци. Хората бягали от градове и села по лозята, за да се спасят от болестта, но и там умирали.

Ловчанлии и сопотняни потърсили спасение под покрова на Божията Майка, в Троянската света обител. Настанал нейният празник – свето Успение Богородично. Дошли близките стареи и съветвали игумена да затворят портите и да не пускат за празника гости-поклонници, та да не дойдат болни и да заразят здравите.

 – Не мога, чеда, да сторя това, защото и тези наши братя християни от нужда прибягват до манастира – за изповед, за причастие, – как може да ги върнем?! Пък вие се не бойте, имайте вяра в Божията Майка, тя ще ни запази и уварди от чумата!

 Някои останали в манастира, но мнозина – между тях и някои монаси – избягали по колибите. Игуменът и останалите братя отслужили бдение, св. Литургия и св. Богородица ги опазила от болестта, а побягналите в гората измрели.

 – Голямо чудо показа св. Богородица! – възхищава се летописецът. Останалите в манастира братя посрещали поклонници, между които имало и заразени, слугували им, но никой не погинал. Божията Майка ги запазила. Бежанците от Ловеч и другаде седели докато престане чумата и се завърнали по домовете си с голяма благодарност към Божията Майка.

 Изкусни майстори направили гравюри и щампи на иконата; зографи зографисали новата църква. И те прославили св. Богородица Милваща. И който дойде в манастира с вяра, получава благодатна помощ от Троянската св. Богородица Троеручица.

До североизточната колона в храм „Света Троица“ – Стара Загора, също стои проскинитарий с чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица.

Пътят, по който иконата пристига в храма, е описан в кондиката.

В края на ХІХ век свещеник Захарий Костадинов от днешния гр. Раднево, Старозагорско, заедно с манастирското братство от Калофер, купува иконата от Русия. След пристигането й той урежда със собствени средства параклис в дома си. Още като поставят иконата, тя започва да върши чудеса. В параклиса започват да се стичат множество болни от града, а сетне и от цялата страна.

Когато о. Захарий се представя в Господа, една от дъщерите му приема иконата в дома си и грижливо я съхранява. Поколения сродници на отеца дълго време пазят иконата като светиня. По Божий промисъл някои от наследниците си спомнят, че техният прадядо е бил свещеник и решават да подарят иконата на храма, в койтотой е бил ръкоположен.

Така на 24 юни 1956 г. иконата е изложена за поклонение в храм „Св. Троица“. През 2003 г. чудотворният образ е поставен в нов проскинетарий.

Иконата на Божията Майка извършва много чудеса. Част от тях са описани в специална книга, издадена от храма. Молитвите пред чудотворния образ на Света Богородица помагат за изцеляване от тежки и нелечими заболявания. Споменават се случаи, когато са излекувани хора безнадеждно болни, а бездетни семейства се сдобиват с рожба. Честоиконата помага да се утвърди вярата на богомолците.

 Записан е случай, когато чудотворната икона е помогнала и на продължително боледуващ мохамеданин. За всеобщо учудване, неговата дълбока чистосърдечна вяра в Св. Богородица му помогнала, болният оздравял и благодарил на Бога.

ИЗТОЧНИК: ТРОЯНСКИ МАНАСТИР
https://svetatroitsa-stz.com/

Света Богородица Троеручица - ikonopis.bg